Какво показа регистрацията на участниците в предсрочните избори

Снимка: БГНЕС

Към момента на изтичане на срока за регистриране на претенденти за участие в предстоящите на 26 март предсрочни парламентарни избори, в ЦИК молби за регистрация бяха подали 18 партии и 9 коалиции, или общо 27 формации. За парламентарни избори през 2014 г. регистрация поискаха 22 партии и 7 коалиции, или общо 29 формации. Намаляването на броя на партиите и увеличаването на броя на коалициите говори за прегрупиране в политическото пространство, и такова наистина има в практически всичките му спектри.

В ляво се появи нова коалиция – „АБВ - Движение 21”, носеща имената на две формации на отцепници от БСП. Докато за тези предсрочни избори отцепниците от БСП се обединяват, самата БСП създава коалиция под името „БСП за България”, в която намалява досегашните си партньори от 12 на 6 с идеята за сътрудничество с партии, които са й идеологически по-близки и същевременно имат по-голяма електорална тежест.

В дясното пространство Реформаторският блок се явява в съкратен състав, след като от него се отцепиха „Демократи за силна България” и Народната партия „Свобода и достойнство” /НПСД/. „Демократи за силна България” се регистрираха за изборите в коалиция, наречена „Нова република”, в която си партнират със „Съюз за Пловдив” и „Българска демократична общност”. НПСД пък ще се яви на изборите в коалиция с отцепилата се от ДПС партия ДОСТ. Националистическата коалиция „Патриотичен фронт”, с която на предишните избори участваха заедно Националният фронт за спасение на България и ВМРО, се разширява с партия „Атака” и, както и на неотдавнашните президентски избори, ще се яви на предсрочните парламентарни под името „Обединени патриоти – НФСБ, АТАКА и ВМРО”.

Регистрацията за изборите ще се запомни и с това, че заради фалшиво оспорване на  съдебната регистрация на партия „Да, България!“, вместо да се яви самостоятелно, на тази нововъзникнала сила се наложи да поиска участие в коалиция с партия „Зелените“ и либералната формация ДЕОС.

Прегрупирането за участие в изборите само по себе си не предполага значителна промяна в съотношението на политическите сили. Всички социологически проучвания прогнозират, че в следващия парламент ще влязат със сигурност пет формации – ГЕРБ, БСП, ДПС, Обединени патриоти и новата партия на бизнесмена Марешки „Воля”, а Реформаторският блок е на ръба на 4-процентовата бариера за влизане в парламента. Прогнозите всъщност показват, че независимо от предизборните прегрупирания, съотношението политическите сили се запазва, а малките разлики в подкрепата за тях ще доведе до опити за нови, следизборни прегрупирания, не толкова в интерес на идеите, а в интерес на участието във властта.
print Отпечатай
Още от рубриката
По време на срещата си с Федерика Могерини българският външен министър потвърди позицията на София, че ЕС трябва да излъчва единни послания по външнополитическите въпроси.

Министър Захариева демонстрира в Брюксел приемственост в отношенията с ЕС и НАТО

В политическата практика на България от години насам е традиция всеки нов външен министър да прави първото си посещение извън страната в Брюксел. Така постъпи и Екатерина Захариева, която на 15 и 16 май разговаря с председателя на Европейския съвет..

публикувано на 17.05.17 в 11:25

България излиза от неудобното положение да е без представител в ЕК

Още на първото си заседание вчера новото правителство на Бойко Борисов номинира за еврокомисар евродепутата Мария Габриел. Ресорът на номинираната още не е известен, но се очаква да бъде обявен следващата седмица. Кандидатурата тепърва ще се гласува от..

публикувано на 11.05.17 в 11:55

България с ново правителство

Парламентът одобри структурата и състава на новото правителство на България. Страната отново има коалиционен кабинет, оглавяван от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. За разлика от миналия път, когато партньор на ГЕРБ беше Реформаторският блок, сега..

публикувано на 04.05.17 в 13:52