Темата е взета от нейните стихотворения, посветени на жената, онази жена, която е принудена да се справя сама. Тя е обкръжена от мъже, но те не я „броят“ за жена. Минава през различни преживявания, говори за отношенията, конфликтите, борбите. Харесва ми, защото не е поднесено лирично-романтично, а с чувство за хумор, реално, понякога хапливо. Освен това е близко до мен и до много жени, на които се налага да се справят сами в живота. Заглавието е взето от нейното стихотворение „Ние, вие и аз“. Всичко това, подкрепено от хубавата музика на Стефан Димитров, стига съвсем естествено до зрителя. Песните, които изпълнявам, са много известни, повечето са на Богдана Карадочева, има и на Йорданка Христова и други известни имена. Но аз ги пея по свой начин, това ми доставя огромно удоволствие. Вероятно това накара Светла Дионисиева, директорката на Българския културен институт в Лондон, да ме покани. Представлението беше за българската публика, получих много хубави отзиви. Трябва да поясня, че този спектакъл създадохме преди 15 години, заедно с Пепа Николова. С нея бяхме много различни и разчитахме на това. Изпълнявахме стихове, подходящи за темперамента на всяка от нас. Когато тя си отиде, не намерих с кого да я заместя, но след дълга пауза реших да направя моноспектакъл.

Тя танцува, без да танцува, пее, без да пее, рецитира, без да рецитира. Такава е била винаги и затова публиката я обича. Изплъзва се от професионални обобщения, неуловима е. Не иска да е красива, а е красива. Не иска да е млада, а младее. Не иска да ни смайва, а не можем да откъснем очи от нея – пише Кева Апостолова, театрален критик, главен редактор на сп. „Театър“. И това е малка част от прекрасните думи, казани и написани за актрисата. Повечето българи помнят Сашка Братанова като една от главните героини в „Момчето си отива”, както и с образите в десетки филми между 70-те и 90-те години на м.в. В новото хилядолетие срещаме името ѝ в неголеми роли в български и чужди продукции. Може би най-известната сред тях е Витка – икономка и помощничка на Ванга в сериала „Вангелия“, копродукция на Беларус, Русия и Украйна, посветен на българската пророчица. А от миналата година „възкресената ѝ любов“ – „Ние, вие и аз“ я е обсебила изцяло:

Липсваше ми този спектакъл, защото звучи съвременно, липсваше ми сцената. Осъзнах, че това е, което искам, което мога и което ме прави щастлива.

Музиката и театърът присъстват в живота на актрисата още от детството ѝ в Свищов, където е родена.

И майка ми, и баща ми се занимаваха с музика под различни форми – разказва Сашка Братанова. – Най-яркият ми спомен е „Веселата вдовица“ – представление на оперетата към читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ в Свищов. Помня костюмите, музиката…Майка ми играеше главната роля, баща ми дирижираше оркестъра, а аз – в публиката. Винаги съм била голям фен на оперетата. Когато се преместихме в София, майка ми продължи да пее в самодейна оперета, а аз бях в хора. Баща ми цял живот беше военен диригент – Свищов, Разград, Враца. В София беше един от диригентите на Централния гвардейски военен духов оркестър (а в немалък период и негов главен диригент). Винаги е имало музика около мен. Макар моят глас да не е като на майка ми, обичам да пея. Имам още няколко театрални проекта. Надявам се да ги осъществя с помощта на The Art Foundation – ново културно пространство с адрес ул. "Дякон Игнатий" № 19. Още не сме установили следващите заглавия, но на 11 февруари мога да поканя почитателите на театъра да видят „Ние, вие и аз“ – представление, което аз много харесвам и обичам.