ЕС минава на две скорости, ще има ли BG exit?

„Няма как да има едно тяло на две скорости”, заяви президентът Румен Радев в Брюксел, изразявайки българската позиция в подкрепа на единството и солидарността на ЕС.
Снимка: БТА

От началото на този месец Европейският съюз не е същият. Стартът на драматичната промяна беше даден от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който оповести така наречената „Бяла книга”, съдържаща опции за бъдещето на съюза след напускането на Великобритания. Последва неформална среща във Версай на лидерите на четирите най-силни икономики в Европа – Германия, Франция, Италия и Испания. Те бяха единни повече от всякога: сегашният ЕС е неприемлив, необходими са променливи геометрии, които да дадат нов импулс на Стария континент. Така във Версай се роди ЕС на две скорости. Заговори се – освен за променливи геометрии и различни скорости – също и за ядро и периферия, за „А” отбор и „Б” отбор и т. н.

В този контекст в края на миналата седмица се проведе неформална среща в Брюксел на лидерите на 27 страни-членки на ЕС. България беше представена от президента Румен Радев. Тук съм, за да изразя ясната българска позиция в подкрепа на основополагащите ценности на ЕС – единството и солидарността, и да се противопоставя на тенденцията за Европа на две скорости – за формирането на център и периферия. Това заяви Радев пред медиите и допълни, че е налице тенденция от съюз на принципи и ценности, ЕС да се превърне в съюз на сметки и пазарлък. Няма как да има едно тяло на две скорости, от законите на физиката е ясно, че това означава две тела, каза още държавният глава.

Благородни са помислите на президента Радев, но ми се струва вече предизвестено, че Старият континент скоро ще се раздели на две части, всяка от които ще тръгне в различни посоки. От една страна ще бъдат страните-основателки на ЕС, които настояват за икономическа и политическа интеграция. От другата страна ще са държавите-членки, които държат единствено на общия пазар, но не желаят да делегират права на Брюксел за останалите политики.

Колкото до България, още с присъединяването си към ЕС преди десет години тя беше включена на по-ниска предавка. Приказките, че влиза равнопоставена в „семейството”, бяха само прах в очите. И до днес България не е в еврозоната, не е в Шенгенското пространство, наложен й е мониторингов механизъм в областта на правосъдието и вътрешните работи. Като развалена грамофонна плоча, Брюксел повтаря от година на година, че в България има организирана престъпност и корупция по най-високите етажи на властта. А в коя страна от ЕС ги няма? Дано да греша, но ми се струва, че държавите от Западна Европа вече негласно съжаляват за приобщаването в ЕС не само на България, но и на останалите държави от бившия съветски блок. По едни или други причини.

Ще има ли BG exit? Категорично не, според мен. Най-много, вегетирайки в периферията, България да отпадне „де факто” от структурите на ЕС. Досегашните български политици доказаха в предприсъединителния период, а и по време на десетте години членство, че са безгласни пред Брюксел, че изпълняват безропотно „опорните точки”, подавани от силните в „семейството”. Които много често не отговарят, а дори и са срещу националните интереси на България. Не се вижда на хоризонта политическа формация, която да премахне това статукво в обозримо бъдеще. Така че и този път София ще се нагоди. Политиците ще се снишат в очакване да бъде отредена поредната нова съдба на България.

Сега остава въпросът, в коя периферия ще попадне страната при бъдещата конфигурация на ЕС. Защото има периферия, ама има и „по-периферия”, има различни скорости, но има и нулева скорост, има „А” и „Б” отбор, но има и „В” отбор. Колкото до „променливата геометрия”, това понятие се използва предимно в конструкцията на турбините на съвременните автомобилни двигатели с вътрешно горене. Често геометрията на турбината така се променя, че блокира и тогава се налага смяна на целия двигател или предаване на автомобила за вторични суровини.


Още от рубриката
Матю Нимиц вижда нов шанс за постигане на решение в спора между Македония и Гърция

България не е страна в спора за името на Македония, но има своите съображения

Откакто през 1991 г. се обяви за независима държава, Македония има проблем с признаването на името й. В конституцията си тя се самоназова Република Македония, но Гърция наложи вето върху това име и заради този спор до ден днешен в ООН и ЕС за държавата..

публикувано на 18.08.17 в 11:03
100 дни след началото на управлението кабинетът прие управленската си програма до края на 4-годишния мандат.

Управленската програма на правителството 2017-2021г.: приоритетни са икономиката, енергетиката и туризмът

Три месеца след поемането на властта, третото правителство на премиера Бойко Борисов публикува управленската си програма до края на 4-годишния си мандат. Още от първите дни на коалиционния с националистическите партии кабинет на ГЕРБ опозицията..

публикувано на 14.08.17 в 08:20
Поредицата балкански срещи на Екатерина Захариева започна от разговорите със сръбския й колега Ивица Дачич

Балканската обиколка на министър Захариева показа високи очаквания от българското председателство на ЕС

Започнала през втората половина на юли, балканската обиколка на българския външен министър Екатерина Захариева е към своя край. След като вече посети Сърбия, Босна и Херцеговина, Албания и Македония, в близките дни или седмици се очаква тя да проведе..

публикувано на 09.08.17 в 12:35