В Кюстендилския музей децата се запознават с бита на предците ни

Какво представлява слънчевият часовник? Как нашите прадеди в дълбока древност са отмервали часовете, дните, месеците? Отговорите на тези въпроси ще научат децата като посетят занимателната работилница в Кюстендилския исторически музей „Акад. Йордан Иванов“ на 16, 17 и 18 март. Детските работилници в музея се организират ежемесечно вече трета година, всеки път на различна тема. За малките посетители една след друга се разкриват тайните за това, как са приготвяли хляб в древността, как са се редили античните мозайки или как се изработват цървули. Обикновено децата, когато влизат в един музей, не разбират това, което виждат. Занятията в Музейния кът за деца и любопитни възрастни помагат на малките да разберат предназначението на експонатите и ги правят по-интересни, разказва Мирослава Таскова от Кюстендилския музей:


Темите, които избираме за детските работилници, ги посвещаваме на събитие от месеца – историческо или традиционен празник, свързани с експонатите в музея. За март темата се роди от празника Кюстендилска пролет, който се отбелязва на 21-ви март и е свързан с посрещането на пролетта. Той е единствен по рода си в България. Празнува се само в нашия град и е свързан с традиция още от времето на траките. Свързахме 21-ви март с деня на пролетното равноденствие и с цикличната повторяемост на сезоните, редуването на деня и нощта, както и с необходимостта още в древността да бъде измервано времето.

Снимка
Като образец в работата си, децата следват един от най-древните календари, познати в Европа, който се съхранява в Кюстендилския музей. Той е на над 6 000 години. Открит е при проучването на археологически обект в местността Чардако до село Слатино, област Кюстендил, в края на 90-те години на ХХ век. Той е направен върху основата на умален глинен модел на пещ:

Снимка
Тези глинени модели са много характерни за каменно-медната епоха. Целият предмет е с врязани знаци. Дръжката му наподобява зооморфна фигура, а на основата му е изработена таблица, разчетена като лунно-слънчев календар, защото показва дните в един лунен месец и месеците в една година
, обяснява Мирослава Таскова.

В антична Пауталия (древният град Кюстендил) археолозите намират голям гранитен постамент на слънчев часовник. Самият часовник не е запазен, но постаментът днес се намира в двора на музея. Най-вероятно, слънчевият часовник е бил полусферичен, поставен върху вградения на външна стена на обществена сграда гранитен паметник, научаваме от г-жа Таскова:

Снимка
На постамента има посветителски надпис с благопожелания. Той е бил оставен от архитектите на сградата, към която е бил слънчевият часовник. Сградата би могла да е базиликата на Пауталия, построена по времето на император Адриан (117-138 г.) или друга базилика, свързана с императорския култ през Римската епоха и намираща се в непосредствена близост до Пауталийския форум. Днес в центъра на Кюстендил, пред сградата на общината, може да се види възстановка на слънчевия часовник.

Така, мартенските занимания в музея помагат на децата да се запознаят с едно от великите открития на човечеството – отмерването на времето:

Снимка
Тази година слънчевите часовници ги изработваме от бяла глина. Правим полусфера, рисуваме циферблат с 12 цифри с помощта на остри предмети. В средата поставяме стрелка. Децата научават, че слънчевият часовник отмерва времето, като сянката на стрелката пада върху циферблата и се мести с въртенето на Земята около Слънцето. Календара го работим с кафява глина. Правим само плочката, тъй като тя е по-лесна за изработка. Върху нея нанасяме това, което е изобразено на календара. Това са 30 квадратчета с врязани отвесни и вертикални линии. Тези квадратчета с различен брой линии показват фазите на луната. Има и празно квадратче, съответстващо на новолунието. Чрез всяко квадратче децата рисуват дните на месеца според движението на Луната.

Вълнението при заниманията е взаимно: както от страна на децата, така и на преподавателите:

Снимка
Защото е удоволствие да мислиш за децата и да работиш с тях. По този начин и ние поддържаме детското в себе си. Това са едни много искрени взаимоотношения между възрастни и деца – от нас е желанието да предадем знание на децата, а ние от тях получаваме добрата емоция от удоволствието им от участието и научаването на нови неща.


Снимки: личен архив

print Отпечатай
Още от рубриката

Възнесение Господне (Спасовден)

След Великото си възкресение Иисус Христос се явявал многократно на учениците Си. На четиридесетия ден Той се явил за последен път. Апостолите, както обикновено били на молитва, в очакване Божието обещание да се изпълни. Както били събрани, Христос..

публикувано на 25.05.17 в 14:19
Стенопис от Казанлъшката гробница

Проф. Валерия Фол: „В българската култура са съхранени изключително много реликти от тракийската вяра и обредност”

Навършват се 45 години от създаването на Центъра по тракология   „Проф. Александър Фол” в рамките на Института за балканистика. По този повод разговаряме с известния траколог проф. Валерия Фол за културата и богатото тракийско наследство. Какви движими..

публикувано на 25.05.17 в 12:32
Kъщата-музей на Христо Г. Данов в Пловдив

Христо Г. Данов, който полага основите на професионалното книгоиздаване в България

Много вдъхновение могат да намерят строителите на съвременна демократична България в животоописанието на Христо Г. Данов (1828 –1911). Той е първият, който създава фирма с цел да отпечатва и разпространява български книги и залага основите на..

публикувано на 24.05.17 в 08:30