Нови мостове между България и Бразилия

Нара Васконселос и проф. Борислава Танева за Панорамата на българската култура в далечната страна

Нара Васконселос и проф. Борислава Танева
Първата Панорама на българската култура в бразилския град Форталеза завърши в края на февруари. В рамките на 17 дни бяха представени изобразително изкуство, музика, кино, литература. Основен организатор е културният институт „Зенон Барето“, а истинският двигател на събитието е Нара Васконселос, изпълнителен директор на института.Преди години тя е била директор на театъра във Форталеза – нейният роден град. Нара е пианистка, а семейството ѝ избира да живее в България през последните години. Двамата ѝ сина завършиха у нас музикалното си образование. Съпругът ѝ Фредерико Барето също е музикант, син е на известния бразилски художник Зенон Барето.

Живея в София от 10 години и много обичам България – разказва Нара. – Обичам хората, природата, културата на страната ви. Идеята да организирам Панорама на българската култура дойде от един разговор с пианистката проф. Борислава Танева, която сподели с мен, че има голямо желание да свири в Бразилия. Веднага се заех да планирам събитията. Много артисти се включиха, десетки институции ни подкрепиха. Освен класическа българска музика, изпълнена от Борислава Танева, организирахме кинопанорама, в чийто афиш бяха 17 филма. Официалното откриване на цялото събитие беше с пълнометражния филм „Съдилището“, режисьор Стефан Командарев. Много добре приет, този красив и дълбок филм развълнува всички. Показахме също „Потъването на Созопол“ на Костадин Бонев, „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“ на Иглика Трифонова, „Безбог“ на Ралица Петрова и „Тилт“ на Виктор Чучков. Трябва да кажа, че за първи път се представя българско кино във Форталеза, а интересът сред културните среди там беше много голям. Не по-малко внимание привлече българската литература. Представихме „Бразилски цикъл“ – поезия на Елисавета Багряна, преведена от Мария да Гия Силва Лима, бразилка, омъжена за българин, която живее във Форталеза. Да отбележим и специалното участие на Илко Минев – българин, живеещ в Манаос от 40 години. На панорамата бяха представени две негови книги. Много голям успех имаше една голяма експозиция от фотографии, замислена като „поглед към България“ – фотографиите са направени от бразилци (и един французин), които живеят или са били в България. Изключително интересна за публиката беше и изложбaта "На кафе" с прекрасни колажи на Орлин Атанасов. Градската художествена галерия във Варна дари колекцията „Българска графика“, тя ще бъде представена по-късно в град Бразилия, Сан Паоло, Лондрина и други градове на страната, където има българи. Публиката там ще види и малката колекция от български символи, които присъстват в традиционните български килими. Много труд ми костваше всичко това, но го направих с огромно удоволствие. Надявам се да продължим с представянето на българската култура в родината ми.

Театърът във Форталеза
Пианистката проф. Борислава Танева, заместник ректор на НМА „Панчо Владигеров“, известен български педагог и композитор, изнесе в Бразилия няколко концерта. Тя представи програма, съставена изцяло от български творби.

Пътуването до Форталеза ми даде възможност да свърша и още други полезни за нашите две страни неща. Със съдействието на Министерството на културата, Националната музикална академия, където преподавам, и Съюза на българските композитори успях да направя доста голяма обиколка из тази различна за нас реалност. Първият концерт и представяне на българска клавирна музика беше във Форталеза, а Бразилия е 15-ата страна, в която изпълнявам тази програма. Произведенията, които съм подбрала, са много различни и обхващат всички поколения български творци. Благодарение на нашия посланик в Бразилия имах концерт и в град Бразилия, както и срещи в университетите и музикалното училище в града. В резултат на това НМА сключи договори за взаимно сътрудничество в областта на музикалното образование. Пътуването ми завърши в Рио де Жанейро. Отново чрез г-жа Васконселос бях поканена от един бразилски композитор – г-н Питонбейра. Бяха ми предоставени два часа, в които да изпълня българска музика и да представя възможностите за обучение в нашата академия.

Изкуството е друг език, друго ниво на контакт, на обмяна на енергия, то няма граници. Представянето на българската музика, филмите, изложбите, всичко беше прието много добре, с разбиране. Имах и няколко майсторски класа, така че, освен културен, поставихме ново начало и на образователен мост. Това далеч не е първият опит в тази посока, но през последните години тези пространства бяха леко „запустели“. Според мен поставихме начало на доста по-добра комуникация в областта на културата и образованието между двете страни.

Снимки: личен архив
Още от рубриката
Сцена от филма

Филмът„Роза Дамасцена“ – съвременният облик на българската мечта

През последните години българското кино преживява своя дългоочакван ренесанс. Появяват се много нови филми и сериали с вълнуващи сюжети, които приковават вниманието на публиката. Сценариите на много от тях обаче са изпълнени с до болка познатото..

публикувано на 26.09.17 в 11:14

Малка художничка от Плевен е удостоена с медал от конкурс в Япония

Седемгодишната Катерина Попова от Плевен спечели Сребърен медал от 47-мия международен конкурс за детско изкуство в Токио. Тя е възпитаник на плевенската арт школа „Колорит”. Това съобщи ръководителят й, художникът Майя Ананиева. Малката художничка е..

публикувано на 16.09.17 в 10:15

Картини, озарени от светлината на България, рисува художничката Петя Петрова в далечния немски град Аахен

Разстояние от 1600 километра и 17 години живот зад граница не са били в състояние да откъснат художничката Петя Петрова от българските й корени. Любовта към всичко българско у нея се засилва с всяка изминала година. За Петя е в сила правилото, че..

публикувано на 16.09.17 в 08:15