Какво е да носиш име на цвете? Отговорът знаят много българи, които празнуват своя имен ден на Цветница. Независимо че, освен в ежедневния ни речник, чуждиците навлязоха и в официалния именник, все още у нас са популярни старинните Цветан, Цветанка, Невена, Иглика, Ралица, Калина, Здравко и др. На този ден празнуват всички, които носят имена на цветя, храсти, дървета. Това означава, че можем да поздравим също Дейзи, Вероника, Далия, както и Виолета, Камелия, Жасмина… Но техните имена със сигурност няма да срещнем в народните песни.
Символ на възраждащата се природа, цветята носят радост във всички сезони, но през пролетта тяхната красота е несравнима. Те са и неизменна част от всички традиционни български обичаи. Цвете се нарича една от шарките на обредните хлябове. Символизира роза, а на някои места – пролетния цвят на дърветата. Означава младост, плодородие, ново начало и се поставя върху хляба именно с тези пожелания. Градина също е подобна украса, но се изработва от по-голям къс тесто с пожелание за щастие, здраве и дълъг живот. Според нашите предци, да кръстиш новороденото с име на цвете, храст или дърво, означава да му пожелаеш физическа красота, здраве, щастие, както и да се радва на внимание и обич.
Живели едно време мъж и жена. Те си имали дъщеричка, хубава като цвете – така започват много народни приказки. В традиционните представи цветята са символ не само красота, но и на нежност, свежест и не на последно място – плодовитост. За Цветница жените – млади невести и моми за женене, берат върбови клонки и цветя, вият венци и китки и с тях украсяват иконата, съдовете, с които се носи вода и т.н.
В българската традиция по-често жените носят „цветни“ имена. Но те никак не са малко и при представителите на силния пол. Много разпространени са Явор и Ясен – имена на дървета, които във фолклора ни имат силата да предпазват. Все още се срещат популярните някога Босилко, Седефчо (от магическото растение седеф), Трендафил, Росен, Върбан и др.
Цветята могат да причиняват и „лошевини“, и добрини. Затова техните свойства трябва да се познават добре. Червен трендафил, биле омайниче, росен срещу самодивските пакости, невен за защита от змейове и самовили… Отгледани в момината градинка или набрани от горските поляни, те имат своето място в предания, песни и лечебни практики, изпълват живота с пъстрота и ведри мисли. А на Цветница трябва да са в особено изобилие.
Подбалканското село Турия посреща над хиляда участници в маскарадните игри "Старци в Турия“. В тазгодишното издание на фестивала на 30 март ще се включат 28 кукерски групи от цяла България. Ежегодно събитието привлича хиляди гости от страната и..
"В обширен регион в Северна България конникът св. Тодор се възприема като демоничен персонаж. Народните определения за него звучат по следния начин: овампирчен , вкаракончен или таласъмлия светец… Той посещава забранените през този период..
В българската библиотека "Христо Ботев" в Кишинев беше представена книгата "Човекът в къщата – къщата в живота на човека. Традиционната къща на българите в Република Молдова като част от културното наследство“. Автор на труда е докторът на..
На осмия ден преди Великден празнуваме Лазаровден. Това е първият от трите големи християнски празника свързан с чудото на Възкресението, следван от..
Работилница за писани яйца отваря днес в градинката зад бившия Княжески дворец, съобщиха от Националния етнографски музей към БАН, които са организатори..
След по-малко от месец - на 26 май, от 11:00 часа в столицата на Дания ще се проведе 10-ото юбилейно издание на "Най-голямото хоро". Събитието се..