Пловдивският античен форум нашепва истории за живота в Римската империя

Снимка: oldplovdiv.com
Целият обществен живот кипял под открито небе – на просторния форум, обграден отвсякъде с колонада, хората търгували с храни и ценни предмети, бъбрели с приятели и се заканвали на врагове, молели се на боговете и научавали последните новини, изсечени върху плочи от камък. Животът във Филипопол по нищо не се отличавал от този в провинциите на Римската империя. Попаднал под нейното владение през 46 г. сл. Хр., градът процъфтявал цели четири века, докато не нахлули варварите. Ала за това време Филипопол осеял земите си с архитектурно богатство, което все още изненадва при разкопките в съвременен Пловдив.




Елена КесяковаПловдив е най-големият античен град в българските земи и най-големият в римската провинция Тракия – разказва археоложката Елена Кесякова. – Той е град метрополия с невероятно богата култура и най-блестящият, най-красивият на реката Хебър, както отбелязват римските писатели. Бидейки столица на древна Тракия, в него са разположени най-важните обществени сгради: централният площад, стадионът, театърът, уникалната антична синагога, епископската базилика, инженерните съоръжения. И всичко това показва, че Филипопол е най-значимият град за траките, така както Атина е за Гърция, а Рим за Римската империя.

СнимкаИ все пак форумът като търговски и административен център бил най-важната част на града. Изграден във формата на правоъгълник, той се простирал на площ от 143 м. дължина и 136 м. ширина.

СнимкаФорумът е център на политическия, икономическия, културния, религиозния – изобщо на цялостния градски ритъм на живот, и представлява комплекс от сгради, удовлетворяващи всичките тези процеси – обяснява археоложката. – Върху откритото пространство имаме останки от храм, библиотека, булевтериун (там е заседавал градският съвет) – по-късно преустроен в одеон (покрит театър), както и екседра – трибуна, от която политическите и религиозните лидери са произнасяли своите речи. Освен това повече от 70 магазина обикалят форума, подсказвайки за оживена търговска дейност.

Всъщност форумът бил център на публичния живот още преди Филипопол да стане римски. Градът бил построен по елинистична мода с перпендикулярни улици и на площада му търговци разменяли зърно, дърво и мед за фини керамични и бронзови съдове от италианските земи. Римляните обаче наново построили форума с колони в дорийски ред от пясъчник, а по-късно император Адриан ги заменил с мраморна архитектура с богати коринтски капители. На север пък били разположени обществените сгради и статуите на императорите. И въпреки че в разцвета си Филипопол можел да се мери по богатство и красота с най-прочутите градове на империята, градът бил разрушен от хуните и готите през V век и дебели слоеве пръст затрупали чудните римски паметници. Едва през XX век по време на строителството на съвременния Пловдив започнали да “излизат” архитектурните паметници от римско време. За съжаление, голяма част от античния форум днес лежи под нови сгради, но все пак друга част от него е изложена заедно с реставрираните колони и останките от одеона.

СнимкаКогато човек минава покрай такива паметници, особено ако са реставрирани и социализирани – например театърът и стадионът,винаги се чувства горд, че е наследник на древна култура – казва в заключение Елена Кесякова. Той се пропива с едно усещане за славни времена и това е основното, което трябва да съхраним за поколенията. Затова е и нашата борба да запазим паметниците, защото те са нашата гордост. И ще завърша с една много вярна мисъл: човек, който не помни своето минало, няма бъдеще.

Снимки: oldplovdiv.com

Още от рубриката
Църквата „Свети Стефан“ - средището на българщината в истанбулския квартал „Фенер“

Невидимата общност: българите християни в Истанбул

Преди десетилетия българската православна общност в Истанбул била доста многобройна, но голяма част от нея постепенно емигрира извън Турция – по-малко хора се установяват в България, повече отвъд Океана – в САЩ, Канада и Австралия. Днес православните..

публикувано на 14.11.17 в 10:52

Средновековната родопска крепост Цепина разкрива своите тайни

В една от най-големите котловини на Родопите – Чепинската, на труднодостъпен връх се издига средновековната крепост Цепина. Археологическите й проучвания започват през 1960, а няколко години по-късно – през 1966 г., е обявена за недвижима културна..

публикувано на 11.11.17 в 08:05

Литературни класики от Възраждането примамват читателя в Градската градина в София

Откриването на нови книжни средища винаги е празник за четящите хора. То е признак, че интересът към книгата се възражда и въпреки натовареното си всекидневие, българинът все още намира време и желание да прочете нещо ново и различно. Една..

публикувано на 10.11.17 в 10:26