В Националната художествена галерия може да се види изложбата „Основоположници на българската фотография: Карастояновите". В нея са представени над 300 фотоса на възрожденската фамилия, която документира историята на България в продължение на 100 години. Основни партньори на проекта са Робърт и Нели Гибсън, Държавната агенция архиви, Националната библиотека и Институтът за история при БАН. Кураторът Иво Хаджимишев обяснява защо изложбата е посветена на фамилия Карастоянови:
Действително е необходимо това уточнение. Въпреки че живеем в друга социална система преди Руско-турската война, в повечето големи градове фотографията навлиза. Ако сравните най-ранните фотографии от изложбата с най-добрите образци на американската, английската и френската, от същото време, нашите изображения не отстъпват. Разликата е в това, което запаметяват. При Карастоянови – поборниците за свободата на България. Анастас открива фотографията, благодарение на сънародник – управител в двореца на княз Обренович. Там правят фотоателие, през което минават всичките наши най-свидни хора – Левски, Раковски, личности, свързани с опитите България да се освободи сама и да стане самостоятелна държава. Това е, което ги отличава – през техния обектив и камера минават основните фигури на Българското възраждане.
Съзнателен избор или съдба е фотографията за фамилията?
За първия член от фамилията Карастоянови – Анастас, това е съдба. Той е син на първия книгоиздател в България – Никола Карастоянов от Самоков. Те са печатари и гравьори. Много от първите български книги са излезли от тяхната печатница. Младият Анастас е изпратен от баща си в Белград да купи нов набор букви. Товарът, който е приготвил да се връща в Самоков, се разпилява, защото на площада е имало бунт срещу турския гарнизон. Тогава попада в полезрението на този сънародник, който го посвещава в тайната на фотографията. Като щампар е имал отношение към изображението и композицията. Това му помага да овладее бързо фотографското умение.
Какъв е приносът на фамилия Карастоянови в документирането на историческите събития?
Историците на фотографията признават, че Анастас е направил първите репортажни фотографии на Балканите. Той изнася студийния апарат на площада и снима манифестация, която отбелязва 50-годишнината от Първото сръбско антиотоманско въстание. Следващата му фотография е на Белградската крепост. С нашите дигитални камери не можем да се доберем до атмосферата на фотографията от 1862 г. Когато започва Руско-турската война Анастас и синът му Иван участват в документиране на военните действия. От тези стъклени негативи, нито едно изображение не е известно. По време на англо-американските бомбардировки пада бомба в ателието на Иван и целият архив загива.
Каква е заслугата на Бончо за развитие на кинематографията?
Тези Карастоянови са образовани. Те посещават най-напредничавите учебни заведения в Германия и Франция. И Бончо, и Божидар са имали умението да работят и с кинокамера. Много често, през 40-те години на миналия век, снимат големи събития, като присъединяването на Южна Добруджа към България. Има кинокадри, които се пазят в Националната филмотека. Бончо се включва в няколко опити за игрални филми в България, в края на 30-те години. Работи и по документални филми. Оператор е и на първите игрални филми след 1944 г. в Държавната кинематография. Благодарение на познанията си става преподавател в училище за средни кинематографични кадри. Той е един от пионерите на българската кинематография. Това е фамилия, която има огромен принос в създаването на визуалната историческа памет на България в течение на повече от 100 години.
Какъв е житейският път на Божидар – „художник фотограф“, единственият заснел сватбата на цар Борис и царица Йоана в Асизи?
Неговата съдба е изключително интересна. След 9.09.44 г., докато брат му Бончо снима „Под игото“, „Бъди щастлива, Ани“, Божидар трябва да напусне София, като наказание. Причината е, че преди и по време на Втората световна война, БТА не е имала фотоотдел. Когато България влиза в Тристранния пакт Рим-Берлин-Токио, немската военна пропаганда има нужда да показва успехите. От тяхната информационна агенция изпращат специални негативи, които Божидар обработва в лабораторията си за българската преса.
Иво Хаджимишев допълва, че Божидар има правнучка, която върви по пътя на предците си и в рамките на проекта е заснела документален филм за тях.
Снимките са предоставени от Биляна Карастоянова
За първи път след повече от век в Галерията на Българския културен институт в Париж ще бъдат представени автентични български килими от XIX и XX век, съобщиха от институцията. Бутиковата изложба “История в цветове. 350 години българско килимарство”..
Концерт на свещи ще има на 12 април македонският камерен оркестър Профундис със световноизвестния български цигулар Марио Хосен, под диригентството на Гюргица Дашич. Концертът във Филхармонията на Северна Македония се прави със съдействието на Българския..
Повече от 30 артисти и експерти от сферата на изпълнителските изкуства и екологията от няколко държави от Централна и Югоизточна Европа - Босна и Херцеговина, България, Полша, Унгария, Северна Македония, Сърбия, Хърватия и Черна гора - пристигнаха в..