Църквата „Свети Никола“ в село Марица – свято място за всеки българин

Снимка: Светлана Димитрова

Ширнало се в полите на Рила, село Марица по нищо не се отличава от останалите български села. Чисти улици, подредени дворове с цъфнали дървета и цветни лехи. В сърцето на това китно село, сред идилията се крие паметник на културата – църквата „Свети Никола“. За това съкровище на изобразителното изкуство научаваме от директора на Историческия музей в Самоков Веселин Хаджиангелов, който преди време ни разказа за един от най-старите храмове в района – Бельова църква. Датирана от епохата на Възраждането, църквата „Свети Никола“ преминава през три периода на изграждане, обяснява събеседникът ни:

Снимка




Тя е построена през последните десетилетия на
XVI век, по времето на османския период. Архитектурата е типична за късното средновековие – еднокорабна, едноабсидна, със стени дебели около метър от камъни споени с хоросан. Вторият период започва от 1830 по време на управлението на султан Махмуд. За това свидетелства надпис над входа, на западната фасада. Третият етап е след 1869. Тази необходимост от разширяване на храмовото пространство говори за увеличаване на християнското население в село Махала – старото има на Марица. При реставрация през 1961 е взето решение църквата да остане в оригиналния си вид.

Веселин Хаджиангелов разкрива подробности за стенописите и иконографите:

СнимкаЕдин от най-добрите изследователи на църквата е изкуствоведът Асен Чилингиров, който е автор и на монография. Според него ранните стенописи са от края на XVI век и са правени на два етапа. Непосредствено след построяването изписването е върху глинена подложка. От тях са запазени няколко фрагмента. Вторият етап е няколко години по-късно. Върху варова мазилка са изографисани, наред със светците, и конни фигури на свети Георги и свети Димитър. В олтарното пространство има фризове с медальони на християнски светци, цикъл с празнични сцени. На свода великолепно са изпълнени Христос Пантократор – в двоен кръг с медальони на Богородица и Йоан Кръстител. В стенописите от края на XVI век личи опростен стил, който се доближава до раннохристиянското изкуство на комниновата епоха. Може би са прави, изследователите, които смятат, че зографите са дошли от Атон и най-вероятно са от обкръжението на учениците на Свети Пимен Зографски, работил в района на Софийската Мала Света гора. В западната пристройка има стенописи от XIX век – дело на Самоковски зографи. Асен Чилингиров смята, че главен майстор на зографите е Йоан Иконописец, евентуално синът му Никола Образописов, Христо Йовевич, Михал Белстойнев – един от последните самоковски зографи. На свода, освен Христос и Йоан Предтеча се виждат сцени от житието на Свети Никола.

СнимкаКак в малко селище като Марица, в османско време, е построена богато изографисана църква, събеседникът ни обяснява така:

Селата около горното течение на река Марица – Марица и Радуил, са били известни с железодобива през целия османски период. Това е давало по-големи свободи на населението. Проходът, към днешния курорт Боровец, е бил охраняван от дервенджии. Това е позволявало християнското население да строи свои храмове, да празнува своите празници. Друга причина е, че са разполагали с повече средства. В условията на османско владичество, християнството е начин да се запази идентичността, религията, народността.

За множеството християнски паметници в района, Хаджиангелов разказва, че според запазените регистри в музея в Самоков, селата са предимно с християнско население и продължава:

Предвид топонимията, съхранена стотина години, всички местности носят имена от пантеона на българските светци. В тях са изградени оброци, параклиси. Показателно в това отношение е село Радуил където има над 40 параклиса.

СнимкаНе се ли нуждае църквата „Свети Никола“, чиито стенописи са художествен паметник на културата, от съвременни дарители, за да остане за поколенията?

Опазването и съхранението на религиозните паметници  е наш дълг. Старите църкви, манастири, съхраненото в тях художествено наследство е част от съкровищницата на нашата култура. Не случайно през 60-те години на XXвек новосъздаденият тогава Институт за паметниците на културата, беше предприел мащабна акция по реставриране и консервиране на старите църкви. В този период е спасена и църквата в село Марица.

Веселин Хаджиангелов отправя покана към всички, да посетят селото и църквата „Свети Никола“ откъдето ще си тръгнат възхитени от великолепието на архитектурата и стенописите.

Снимки: Светлана Димитрова
print Отпечатай
Още от рубриката

Възнесение Господне (Спасовден)

След Великото си възкресение Иисус Христос се явявал многократно на учениците Си. На четиридесетия ден Той се явил за последен път. Апостолите, както обикновено били на молитва, в очакване Божието обещание да се изпълни. Както били събрани, Христос..

публикувано на 25.05.17 в 14:19
Стенопис от Казанлъшката гробница

Проф. Валерия Фол: „В българската култура са съхранени изключително много реликти от тракийската вяра и обредност”

Навършват се 45 години от създаването на Центъра по тракология „Проф. Александър Фол” в рамките на Института за балканистика. По този повод разговаряме с известния траколог проф. Валерия Фол за културата и богатото тракийско наследство. Какви движими и..

публикувано на 25.05.17 в 12:32
Kъщата-музей на Христо Г. Данов в Пловдив

Христо Г. Данов, който полага основите на професионалното книгоиздаване в България

Много вдъхновение могат да намерят строителите на съвременна демократична България в животоописанието на Христо Г. Данов (1828 –1911). Той е първият, който създава фирма с цел да отпечатва и разпространява български книги и залага основите на..

публикувано на 24.05.17 в 08:30