Проф. Валерия Фол: „В българската култура са съхранени изключително много реликти от тракийската вяра и обредност”

Стенопис от Казанлъшката гробница
Снимка: архив
Навършват се 45 години от създаването на Центъра по тракология „Проф. Александър Фол” в рамките на Института за балканистика. По този повод разговаряме с известния траколог проф. Валерия Фол за културата и богатото тракийско наследство. Какви движими и недвижими паметници са ни оставили траките?




СнимкаТраките са оставили още от началото на третото хилядолетие преди Христа, когато е започнало формирането на тракийския етнос, та чак до късната античност, множество паметници. Като, веднага подчертавам, тракийската култура  е аристократична култура. Това ще рече, че ние имаме бляскави съкровища, парадно въоръжение. Имаме крепости, много мегалити, скално изсечени светилища. Разбира се, и селища, некрополи – всичко, което съпътства живота на човека и на едно общество, ние го намираме в земята. В България за щастие са и политическите и религиозни центрове на най-големите тракийски царства. Това са одриси, гети, беси, трибали. Затова и на нашата територия може да се види политическият и религиозен център, формиран в Казанлъшкото поле, земите около Панагюрище, Старосел, при Брезово, Враца... В Родопите пък са съхранени едни от най-големите светилища, някои от които са и обсерватории. В Стара планина и Средна гора също. А Сакар планина, Източните Родопи и Средна гора са осеяни с много добре съхранени мегалитни паметници.

Както посочва проф.Фол, траките имали връзки в различни посоки. Например в търговията: както на север, така и в Мала Азия, Средиземноморския свят, Централна и дори Северна Европа. Чак до Балтийско море са стигали техните търговските контакти. Имало династически бракове. Аристокрацията си вземала принцеси от съседните царства. И тази бляскава тракийска аристокрация била характерна още за началото на Третото хилядолетие, защото на територията на траките се намират големи рудни залежи на злато, сребро, мед. Тракия търгувала и с друга важна суровина – солта, още в праисторическите времена на халколита, с дървен материал, с хранителни продукти. В нейната икономика и специално в селското стопанство, животновъдството и земеделието били равнопоставени отрасли. И една съществена подробност – траките са конен народ – от аристокрацията до войската, която в голямата си част е конна. „Това е важно, защото, ако направим един паралел със съвременността, конницата е била като танковите бригади през Втората световна война, т.е. това е много мощна ударна сила, отбелязва Валерия Фол. И още:

В българската култура са съхранени изключително много реликти от тракийската вяра и обредност. Те се изследват много сериозно, защото това формира нашия идентитет. В момента се провеждат и други изследвания, включително генетични. Но трябва да кажем, че един етнос е това, което е културата. То е важното. А от траките е останало много. Не само маскарадната обредност, нестинарството, но и много елементи в сватбената обредност, погребалните обреди, обичаите при раждане, а те са много важни, защото съпътстват жизнения цикъл на човека, на семейството и на обществото.

Какви загадки са ни оставили траките?

Много! Като казвам много, имам предвид, че това са хора с много високи технологични постижения в обработката на метала, в астрономията. Съхранявали са знания, без да ги записват, тоест умеели са да ги предадат чрез обучение и възпитание. Това е ставало както за отворени групи, но и в затворени общества, където се е предавало познанието. Например, имали са чудесни строителни умения да изграждат акустични зали. Сега изследваме акустиката в съхранените подмогилни градежи, популярно наричани гробници. Но повечето от тях са храмове за посвещение  и обучение на аристократи. Знанието е силата, те са го знаели и са предавали знания само от поколение на поколение, на достойни да го носят. Демократичност на специалните знания не е имало. Например астрономическите, строителните, акустичните са предавани само на тези, които имат качества. Затова още в древността мистериите, защото тези обреди по предаване на знания са мистериални, са свързани с траките, с Орфей, и със затворените мъжки общества. При жените знанието е предавано по друг начин, пак в такива групи, след посвещение на достойните да знаят. Имали са много високи лечителски знания. Познавали са изключително добре лечителските свойства на растения, на минерали.

Ще добавим, че по големия проект на БАН „Траките – генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимодействия и наследство от древността” се извършват специализирани изследвания, в които участват не само български, но и чуждестранни учени.

Снимка: личен архив


Още от рубриката
Представянето на книгата

Забравени български таланти оживяват от страниците на нова книга

Българите, допринесли за развитието на страната ни от Освобождението до наши дни, не са един или двама, но за да станат имената и делата им известни за обществото, сякаш не се прави достатъчно. Някои от тях са популярни единствено като имена на..

публикувано на 14.12.17 в 09:52
Висшият мюсюлмански съвет връчи награда

Главното мюфтийство в България започна да връчва награди за принос към религията

Висшият орган на мюсюлманите в България – Главното мюфтийство, връчи за първи път награди за принос към религията. Ислямът е второто по численост вероизповедание в страната. По данни от преброяването на Националния статистически институт, близо 1..

публикувано на 12.12.17 в 10:50

Книгата „Концлагерът „Белене” 1949-1987” е най-мащабното изследване на изстъпленията на комунизма

„ На острова първо били изловени и изядени костенурките. След това лагеристите ловят жаби и водни змии, котки и кучета, гарги, таралежи, врабчета. Лагеристите изравят и изяждат труповете на болни от антракс животни, удавени коне, умрели от заразни..

публикувано на 05.12.17 в 13:16