Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Премиерът Борисов мечтае за български „Турски поток”

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Премиерът Бойко Борисов отдавна – още от провала на газопровода от Русия до България „Южен поток” през 2014-а, мечтае страната ни да играе някаква по-съществена роля на европейския газов пазар. Нищо че български газ няма и че страната е накрая на Европа и е далеч от големите трасета на континента за пренос на природен газ. Сега идеите на българските власти са насочени към т.нар. газов хъб „Балкан” на брега на Черно море, който се очаква да стане своеобразен център за продажба на едро на газ за страните от региона и дори за централноевропейските държави.

За гигантското, сложно и скъпоструващо съоръжение дори няма проект за строителство, но усилията за реализирането му не престават. Наскоро министъра на енергетиката Теменужка Петкова подписа с шефа на руския газов гигант „Газпром” Алексей Милер в Санкт-Петербург пътна карта за разширяване на газопреносната мрежа на България. В официалното съобщение за разговорите обаче липсваше каквато и да е информация за този проект, макар да е очевидно, че евентуалното разширяване на газопреносната мрежа на страната не може да бъде обосновано с нищо друго, освен с мечтания черноморски газов хъб. Тези дни стана известно от премиера Борисов, че се надяваме на нови директни доставки на руски газ до България по нещо като „Южен поток 2”. Това няма как да стане без нов газопровод. А нов руски газопровод се строи в Турция – „Турски поток”. Засега е планиран с една единствена тръба с капацитет 15.7 млрд. кубически метра газ годишно, които ще се използват изключително от турската икономика. Истината обаче изглежда е по-различна, след като българският премиер Бойко Борисов публично обяви, че чака от Брюксел одобрение за втора тръба със същия капацитет, стигаща до България. Още преди да бъде получено това потвърждение, стана известно, че руският газов гигант „Газпром” вече е започнал да поставя втора „българска” тръба до първата на „Турски поток”. Това вече говори, че в Санкт-Петербург българският министър на енергетиката не е преговаряла само за газоразпределителната система на страната, а че е планирано нещо далеч по-голямо. Всичките тези маневри, съпътстващи българските газови апетити, се допълват и от подписания меморандум за изграждането на т.нар. вертикален газов коридор, свързващ България, Гърция, Румъния и Унгария. Това означава, че по него ще може да тече газ както от България, така и до България и добавя още оптимизъм относно проекта за газовия хъб „Балкан”.

Всички тези разнопосочни събития и развития говорят много ясно, че България предприема практически мерки да заеме по-съществено място на газовия пазар в Европа. Става дума за дългосрочни проекти, които няма да може да бъдат реализирани за година-две и ще струват милиарди евро. Паралелно с практическите мерки за осъществяване на плановете обаче не липсват и критики и въпросителни до каква степен тези идеи са практически ефективни и изгодни за България. Всъщност тези въпроси бяха и една от най-съществените причини за провала на газопровода „Южен поток”, тъй като не стана ясно по категоричен начин, че той ще бъде икономически ефективен и ще носи приходи на България. Същото важи даже с още по-голяма сила и за разширяването на вътрешната газопреносна мрежа на страната, за строителството на междусистемни връзки със съседните държави и най-вече за газовия хъб „Балкан”. Подготовката за тези недоказано ефективни проекти обаче върви с пълна пара. Нищо чудно обаче при конкретизирането и при изготвянето на плановете и проектите да се окаже, че те няма да бъдат достатъчно рентабилни и да се стигне до отказ от някои от идеите или поне до замразяването им до по-добри времена. Така или иначе, свидетели сме в момента на трескава дейност на българските власти и на определени конкретни резултати. Газовите мечти на премиера Бойко Борисов започват да стават все по-конкретни.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

800 хиляди българи ежегодно заминават за сезонна работа в чужбина

Около 800 000 българи ежегодно търсят препитание като сезонни работници в чужбина. Това заяви пред БНР Валентина Васильонова, председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието към КНСБ. По думите ѝ, Северозападна България..

публикувано на 02.05.24 в 16:29

В България се полагат най-малко допълнителни часове труд в ЕС

Според официалната статистика България е страната в ЕС, в която се полагат най-малко допълнителни часове труд. Това показват данни на Евростат, публикувани по повод Международния ден на труда. У нас делът на служителите, полагали допълнителен труд на..

публикувано на 01.05.24 в 16:25

Преходът на АЕЦ "Козлодуй" от руско на американско гориво започва през май

Преходът от руското ядрено гориво на "ТВЕЛ" към американското на "Уестингхаус" ще започне през май със зареждане на 43 касети в активната зона на реактора на пети блок на АЕЦ "Козлодуй". Процесът на замяна на касетите ще продължи 4 години. Това..

публикувано на 30.04.24 в 16:38