Добърско и околностите – неповторимо съчетание на историческо минало и приказна природа

Всеки, който реши да опознае България, непременно трябва да посети село Добърско. Разположено в Разложката котловина то привлича хиляди туристи. За първи път за него се споменава в грамота на цар Иван Шишман от 1378 г. като подвластно на Рилската света обител.

Пътят за селото минава през Долно и Горно Драглище. Шосето се вие сред гори и широки поляни, по които пасат стада крави, овце и коне. Там, където теренът е равен, се виждат насаждения, които учудват със зеленината си и през най-горещите августовски дни. Работливи стопани са впрегнали водите на местните потоци в система от напоителни вади и канали. Така в този сух и неплодороден район те успяват да отгледат някои култури, основната от които е боб. Самите жители казват, че като разложкия боб няма никъде другаде.

Снимка

Пътят свършва в Добърско. Улиците са стръмни, къщите са накацали стъпаловидно по южните склонове на Рила. Легендата разказва, че след битката при Беласица в 1014 г. между българския цар Самуил и византийския император Василий II Българоубиец, хилядите ослепени български войници намират убежище тук. След поражението си те се отправили към Рилския манастир, пътят към който минавал през Недобърско – тогавашното име на селището. Студена и тежка зима ги застига и те са принудени да останат. По време на престоя си установяват, че водата от аязмото, което днес може да се види в двора на църквата, облекчава болката в очите им. Така се заселват и създават прочутата Добърска школа за музика, за да подпомагат незрящи деца, която съществува до началото на ХХ в.

Снимка

В центъра на това малко планинско селце е сгушена и църквата „Св. св Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ – единствената у нас, посветена на тези двама светци-воини. Строена е през 1614, според турските изисквания – да не се отличава и да не се издига над останалите сгради. Част от постройката, която е от камък и хоросан, е вкопана в земята. Няма нито купол, нито камбанария.

Снимка

В дебелите й стени строителите са оставили сложна система от отвори и проходи, които представляват естествен климатик. За това допринасят и малките прозорци, тип мазгали. Температурата в нея никога не пада под 0 градуса. В миналото свещите, които са използвали вярващите, са били от чист восък и пушекът им е образувал естествен защитен слой. Благодарение на всичко това през 70-те години на миналия век, когато храмът е реставриран, е било необходимо да се свали само слоят напластени сажди. Така са се открили оригиналните стенописи, запазени в свежи и ярки цветове. На места реставраторите, като доказателство, са оставили малки ивици. Църквата е паметник на културата и е под защитата на ЮНЕСКО. Част е от 100-те национални туристически обекта.

Снимка

Добърско е изходна точка на много и интересни туристически маршрути. Един от тях е до едноименната хижа, сгушена на 1750 м високо в пазвите на Рила. Денивелацията е 700 м и пътеката е предимно с изкачване в продължение на 10 км. За улеснение, може да се стигне с автомобил до заведение, където предлагат всякакви рибни ястия. Над него има малко старинно мостче, в лявата страна на което, по сухо дере, тръгва маршрутът.

Снимка

От тук се следва бяло-синята маркировка, която е добре поддържана. С всеки изминат метър гледката, става все по-прекрасна, а просторът все по-необятен. На Изток се разстилат безбрежните меки възвишения на Родопите, а на Юг се издигат непристъпните строги очертания на Пирин. Надолу в подножието, в слънчевата мараня се вижда Добърско.

Снимка

Пътеката следва маркировката и ту преминава в широк коларски път, характерен за рилските маршрути, ту се стеснява и едвам се провлича през избуялите треви и храсти, ту излиза на някоя весела, озарена от слънцето полянка, изпъстрена с цветя и ароматни билки.

Снимка

Някъде в гората издалече се чуват хлопатарите на стада овце и лаят на кучетата, които ги пазят. Неусетно се стига до Козята пътека – едно от предизвикателствата на маршрута. Хребетът е по-стръмен и изкачването е по-трудно. Усилията се увенчават с успех, защото следва участък, който е по-полегат и предразполага към отмора. Пътеката излиза на широка поляна, на която има табела с данни за Балканската дива коза – застрашен вид, който е в Червените книги на България и света. Основната й популация е в нашите планини и се среща в района. Има и табела с данни за глухаря и, продължавайки нагоре по пътеката към хижата, човек е добре да се оглежда за тази едра, с красиво оперение птица.

Снимка

Това е и последното предизвикателство в изкачването. Сред боровете и елите се мяркат скалистите очертания на връх Езерник. Хижата не е голяма. Разположена е на обширна горска поляна. Мястото е тихо и усамотено, чува се само песента на птичките. Хижа „Добърско“ е изходен пункт на много туристически маршрути, най-привлекателните от които са до хижите „Семково“ и „Македония“.

Снимка

Снимки: Светлана Димитрова, en.wikipedia.org и архив
Още от рубриката

Ски сезонът в Пампорово започна

Родопският зимен център Пампорово откри ски сезона с нов сняг, обновени писти и хотели. Най-слънчевият български ски курорт предлага на туристите нови три безплатни WiFi зони и подобрени връзки между пистите. Изпълнителният директор на..

публикувано на 29.12.17 в 12:24
Пещерата Пармак кая до с. Ночево, край Асеновград

Загадките на пещерите-утроби

Първата пещера-утроба в България е открита от спелеолога Минчо Гумаров през 2001 г. Тя е проучвана от археолога проф. Николай Овчаров, който я датира към ХI – Х в. пр.н.е., към времето на траките. Формата на пещерата провокира интереса на експерти..

публикувано на 18.12.17 в 12:59

Христо Тодев: Планината е преди всичко откривателство

Планината за него е свобода. Тя е завръщане към корените, към нещо, което сме изгубили, както и шанс да намерим спокойствие. Но преди всичко планината е откривателство, смята Христо Тодев. По професия той е икономически анализатор. Преди около..

публикувано на 16.12.17 в 08:05