Денят на Българската независимост – вчера и днес

Снимка: архив

СнимкаДълго време в България наричали 22 септември „Царски празник“, защото на тази дата през 1908 г. тогавашният княз Фердинанд прочита историческия манифест към народа, с което страната ни официално отхвърля васалната си зависимост от Османската империя. Така, 30 години след Освобождението, една от най-старите държави в Европа – България, отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество.

Но честването на Българската независимост не е само „царски празник“, а голям успех и победа на младата ни дипломация. Тя умело се възползва от възникналите външнополитически обстоятелства и желанието на страните да няма нов военен конфликт на Балканите. След незабавни дипломатически действия от страна на България, Високата порта признава независимостта й само година по-късно. Същото правят и европейските сили, които в продължение на 10 дни след това признават България за царство и за независима държава. 109-та годишнина от паметния манифест за обявяване на независимостта, произнесен в старопрестолния град Велико Търново, дава повод да се запитаме, дали сме достойни продължители на това далновидно и патриотично дело на предците ни. В тази връзка разговаряме с представители на академичните среди в София. Въпросът, защо днес не усещаме със сърцето си, с кожата и душата си Независимостта, има много измерения – казва доц. Тодор Попнеделев, преподавател във Факултета по история на Софийския университет.

СнимкаТова е по много причини. Дълго време в българското образование след 1944 г. актът от 22 септември 1908г. се е приемал като действие на част от политическия елит. Дори в по-старите времена се е определяло, че от тогава българската буржоазия започва да води войни, с оглед шовинистичните си цели. Това е крайност, но тя е навлязла в съзнанието на поколения хора, които не са се задълбочили в знанията си по история. В по-новите времена, забързаното ежедневие, понякога често сведено просто до оцеляване, ни карат да чуваме за тази дата, да се замислим върху нея но само в деня на независимостта. Това е важен акт, поредица от българската история, свързана с българското Възраждане, Освобождение и Съединението през 1885 г., и действията на възрожденското ни общество, на Нова България, постигат крайния резултат – Независимостта. Ние, българите, имаме институции, преди да имаме държава. Например Българска екзархия имаме от 1870 г., Българското книжовно дружество от 1869 г., което е първообразът на нашата Академия на науките. Да не забравяме многобройните училища, които се откриват на много места. Всичко това е израз на нашата духовност и стремеж към свобода. Еманацията на тези идеи идва с обявяването на Независимостта. Това е голям празник за всички българи, защото първата стъпка към него е Съединението на Княжеството и Румелия. Но, за да се постигне пълното единение на нацията, е била необходима независимостта.

Какво е независимостта за младите хора в България днес, 109 години след провъзгласяването й? Зададохме този въпрос на четирима млади хора, студенти в София.

СнимкаДаниел Динев учи в Университета за архитектура, строителство и градоустройство. Казва, че няма повод да се чувства независим в личен план, а независимостта възприема като категория в историята и политиката.

Зависим съм финансово, от правилата в тази държава, от университета. Зависимостта е в това, да се съобразяваме с едни решения, които взимат висшестоящите. Ние, колкото и да се мъчим, нямаме много право и възможност да променим нещо. Зависими сме от това, че няма наказание за много нередности и трябва да се съобразяваме с тях. Съдебната ни система не работи добре, дори правото да е на твоя страна, съдебната система не те защитава справедливо и така си зависим от нечии субективни интереси и решения.

СнимкаГабриела Иванова е студентка от IV курс и според нея собствените ти качества и индивидуалност те правят независим. Докато се учим, се примиряваме с обстоятелствата – казва тя, но вярва, че трудностите издигат и развиват човека повече. По думите на Габриела да си независим означава, да създаваш новия свят, а не да си последовател на стари модели, макар новаторите да плащат висока цена за своята независимост.

Независимостта трябва да стане основна ценност на младите хора в България
– казва Ани Дикльовска, студентка от гр. Стара Загора.

СнимкаТова означава да вярват повече в себе си, да познават своите права и да ги отстояват. Всеки млад човек и студент е зависим от своите родители икономически, но трябва държавата да осигури повече условия, така че студентите да могат да работят, да се издържат и да се чувстват по-свободни.

СнимкаСпоред студента Георги Георгиев, Денят на независимостта е сред най-важните ни празници, в който трябва да се откъснем от ежедневието, да забравим бедите си и да си спомним, че винаги може да е и по-зле.

Всеки има правото да приема себе си като независим, стига да не пречи на останалите, твърди той.


Снимки: Гергана Манчева и БГНЕС


Още от рубриката

България се преклони пред паметта на Ботев

България тържествено отбеляза 170-та годишнина (6 януари 1848 г.) от рождението на Христо Ботев – гениален   поет и един от най-обичаните ни национални герои. Той загива през 1876 година в Априлското въстание срещу господството на..

публикувано на 08.01.18 в 12:28

Ивановден – празник, свързан с дълбоката българска символика

На 7 януари Българската православна църква почита паметта на св. Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк, наречен още Предтеча, защото подготвял хората за идването на Спасителя. В България Ивановден е един от най-тачените празници от..

публикувано на 07.01.18 в 08:00

В нощта срещу Богоявление водата спира за миг неподвижна, за да се пречисти

След големите празници в края на годината празничното настроение за българите продължава с отбелязването на един от най-тачените зимни празници – Богоявление. Този светъл ден, известен още като Йордановден, възпоменава кръщението на Иисус Христос в река..

публикувано на 06.01.18 в 08:00