Солените извори край Провадия дават началото на европейската цивилизация

След 5 месеца активни археологически проучвания изследователите от екипа на проф. Васил Николов вече са убедени, че разкопават останките не само на първия солодобивен център в Европа, но и на първия праисторически градски център, откъдето води началото си днешната цивилизация.  Останките са от 5500 – 4250 г. пр. Хр.

Снимка

Праисторическият комплекс Провадия-Солницата се намира близо до съвременния град Провадия. Състои се от производствен солодобивен център с ямно светилище и селище, укрепено около 4700 год. пр. Хр, с дебели каменни стени и засега неизследван производствен керамичен център. Възникването и развитието на комплекса са пряко свързани с най-голямото и единствено находище на каменна сол от праисторическо време на Източните Балкани. Учените поставят селището и солницата край Провадия сред най-значимите праисторически обекти в Югоизточна Европа. На тази площ от 300 дка археолозите отрили тонове останки от керамични съдове, в които била изварявана естествено солената вода от местните извори. Засега остава загадка къде е бил центърът за мащабното производство на керамични съдове. Още повече, че тогава хората не са познавали грънчарското колело, а са открити останки от съдове с диаметър и височина около 70 см.

Това говори за разностранно производство в рамките на този градски комплекс и дава основание на нас, учените, да смятаме, че сме открили мястото,  където възниква първото специализирано производство в рамките на една земеделско-скотовъдна икономика през петото хилядолетие пр. Хр. – казва проф. Васил Николов и продължава:

Проф. Васил Николов
Солодобивният център край Провадия е най-старият в Европа. Началото му е поставено около 5500 години пр. Хр. Съществува и работи до около 4250 г. пр. Хр. Това е време, през което българските земи се намират в центъра на европейската цивилизация. Една от причините за това са солените извори, превърнати в солодобивен център в Провадия. Днес за нашите съвременници солта не е от голямо значение, даже често им се втълпява, че тя е вредна, но съвсем не е така. Без готварската сол не е възможен животът на човека, а и на животинския свят изобщо. Но за древните земеделци и скотовъдци добиването на сол е огромен проблем. В средата на VI хилядолетие населението в Европа се увеличава и проблемът се изостря. Група хора от днешна Южна България преминават Стара планина и се заселват край солените извори при Провадия.

Върхове на стрели на 5000 години
Подобно находище другаде няма върху огромна територия – от Карпатите до Бяло море. Хората се заселили около изворите специално, за да произвеждат сол. В началото те изваряват солта от солените извори. Технологията е първата по рода в Европа, открита тук от първите заселници. Използвали керамични съдове, които поставяли в пещи. Проучили сме такова жилище, строено 5500 год пр. Хр. Една такава пещ е давала не повече от 25 кг суха сол за едно зареждане. Около 300 г. по-късно, след като необходимостта от сол се увеличава, те измислили нов вид съоръжение и занесли производството до солените извори. Това са вкопани в земята овални съоръжения, подобни на тесни коридори. Там са окачвали керамични съдове със солен воден разтвор. Под тях поддържали постоянен огън. Така, в зависимост от големината на съоръжението, са получавали около 200 кг сол от едно зареждане на съдовете. Технологията непрекъснато се усъвършенствала, до момента, в който готовата сол била изпичана в пещи до получаването на солено твърдо тяло. Фактически тези солни кюлчета представлявали първите пари, които се разменяли срещу стоки и услуги в Европа. Убедено можем да кажем, че солницата край днешна Провадия е била първият монетен двор на Европа.

Богатството на предприемчивите жители в праисторическите времена обаче не останало незабелязано. Тяхното селище станало обект на редица вражески нападения, което пък наложило изграждането на масивна каменна стена, с което от Провадия води началото строителството на защитни укрепления. И още от проф. Николов:

Крепостната стена
Първото каменно укрепление е построено тук някъде около 4700 год. пр. Хр. Представлява каменна стена с ширина около 1,20 м, но две последователни земетресения са я унищожили. На нейно място издигнали нова, изключително масивна широка 6 м стена. Удивителното е, че е била градена с принципите на строителството от бъдещето. Това ни води до заключението, че тъкмо тук се е зародило крепостното строителство. Височината на стената била около 5-6 метра, което говори, че хората имали богатство, което да бранят с нея. Освен това са имали с какво да платят, за да бъде изградена тя.

Разкопки на укрепеното селище
В селището живеели около 500 души и имали двуетажни къщи. Занимавали са се само с добив и разпространение на сол, което е било много трудоемко. Но благодарение на солта са имали възможност да наемат строители отвън.

Туристическата площадка за наблюдение
Снимки: личен архив

Още от рубриката

България се преклони пред паметта на Ботев

България тържествено отбеляза 170-та годишнина (6 януари 1848 г.) от рождението на Христо Ботев – гениален   поет и един от най-обичаните ни национални герои. Той загива през 1876 година в Априлското въстание срещу господството на..

публикувано на 08.01.18 в 12:28

Ивановден – празник, свързан с дълбоката българска символика

На 7 януари Българската православна църква почита паметта на св. Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк, наречен още Предтеча, защото подготвял хората за идването на Спасителя. В България Ивановден е един от най-тачените празници от..

публикувано на 07.01.18 в 08:00

В нощта срещу Богоявление водата спира за миг неподвижна, за да се пречисти

След големите празници в края на годината празничното настроение за българите продължава с отбелязването на един от най-тачените зимни празници – Богоявление. Този светъл ден, известен още като Йордановден, възпоменава кръщението на Иисус Христос в река..

публикувано на 06.01.18 в 08:00