Лятото си отиде, дойде есента, но все още времето е приятно за разходка из града. Вървейки по прашните улици и разглеждайки сградите наоколо, няма как да пропуснем множеството надписи и различни комиксови герои, нарисувани от някой неизвестен творец, удобно скрит зад своя псевдоним. Графити изкуството се заражда в Ню Йорк през 80-те години на миналия век като улично изкуство - форма на бунт срещу системата от правила, а защо не и срещу определени политики.



Още от началото хората, които се занимават с графити, са преследвани от органите на реда, тъй като голяма част от обществото смята, че онова, което правят, е вандализъм. Драскането върху сградите, загрозява техния облик и нарушава оригиналния им вид.



Някои графити обаче са изключение и биха могли да бъдат дори произведения на изкуството. Добре нарисуваният графит се откроява лесно и привлича погледа, дори на онези, които ненавиждат този тип изкуство. В много европейски градове са обособени специални пространства, на които графити артистите да могат да представят своето изкуство, но с уговорката да се рисува само там.



Всеки опит за изява на друго място се преследва и наказва със сурови глоби. Тук изниква въпросът защо и у нас във всеки град не бъдат обособени подобни места, а безразборно надрасканите надписи не бъдат премахнати. Мерките, които предприема Столичната община в тази посока например, отново не решават проблема, а се борят единствено с последствията. Заради зачестилите жалби на граждани за замърсени фасади, общинарите планират да преследват злосторниците с помощта на системата за видеонаблюдение. Глобата за заловените ще бъде между 100 и 2500 лева и ще се отнася дори за онези, ненавършили 16 години, тъй като те подлежат на наказателна отговорност, ако разбират какво са извършили.



Освен битката с графитите, общината води и още една, свързана с лепенето на афиши и обяви на всевъзможни места в града. Причината за това е липсата на достатъчно афишни колони. В целия град те са 44, а са нужни поне 800. Нужен е изцяло нов регламент за рекламната дейност в столицата, в който да са изброени местата на които са осигурени нужните условия такава да се провежда. Налагането на глоби обаче е предпочитаният модел, тъй като не изисква инвестиции в поддръжка и благоустройство. Така човек заживява в един омагьосан кръг, в който каквото и да се случва, винаги той е виновен и подлежи на санкция, независимо че най-често проблемът, за който е сигнализирал или опитал да реши, досега е решаван неефективно или „на парче“, от което няма никаква полза.