Ангел Добрев: "Гъдуларският звук най-дълбоко бърка в човешката душа – може да те развесели, разиграе, разплаче…"

Снимка: личен архивАнгел Добрев е известно име в съвременния ни фолклор. Житейската му съдба, професията, любовта към музиката са изцяло отдадени на гъдулката. Творческото му амплоа съчетава качествата на вдъхновен инструменталист, композитор, автор на аранжименти на песни, оркестрови пиеси, преподавател и майстор-лютиер.Още в детството, в родното си етрополско село Ямна, Ангел Добрев е привлечен не само от гласа на гъдулката, но и от желанието да я изработва, повлиян от уменията на дядо си. На този детски спомен дори посвещава пиесата „Гъдулката на дядо ми“.

Стъпка по стъпка гради майсторското си свирене. От 1982 г. е солист-оркестрант в ОНМ на БНР, където свири и до днес. Тук той активно твори и записва над 400 произведения. Създава и участва във формации, в които нестандартно комбинира гъдулката с флейта, мандолина, контрабас, вокал в търсене на нови звукови съчетания. Композиторските му експерименти обаче не накърняват предаността му към старинното музикално наследство на гъдуларското свирене. Активна е и преподавателската работа на Ангел Добрев: обучава деца в Двореца на децата-София, също студенти в Софийския университет. Автор е на учебниците „ Да свирим на гъдулка“ (I и IIчаст, преведени и на английски), „Христоматия за изучаване на инструмента гъдулка“. През 2015 г. му е присъдена научна степен „доктор“ в областта на методиката на преподаването. Участва в различни международни семинари, курсове за обучение по гъдулка на чужденци, свири в музикални проекти с колеги от чужбина.

60-годишният Ангел Добрев споделя виждането си за естетиката на гъдулката, както и свиден детски спомен, предопределил съдбовната среща с любимия инструмент:



Смея да твърдя, че съдбата си знае работата. Първите стъпки бяха в читалището в Етрополе с първия ми учител Васил Спиридонов, след това - НУФИ в Котел, където бях завладян от красотата на народната музика. Продължих в Академията в Пловдив, там срещнах добри музиканти. Когато постъпих в ОНМ на БНР, бях заедно с Атанас Вълчев. Всички сме поклонници на Атанас Вълчев, на неговото голямо изкуство. Той се опитваше да качи гъдулката на по-високо ниво, да я сравнява с цигулката. За себе си твърдя, че се старая да остана традиционалист, пазител на традицията в нейната старинна звучност, да съхраня непреходното в народната музика и да я пренеса във времето.




Гъдулката умее да развесели, разиграе, разплаче всеки. Дълбоко бърка в човешката душа, разказва истории със звука си, така, както едва ли друг инструмент може да го направи.




Ще се върна към 1969 г. Татко ми купи гъдулка, дори и в този момент я виждам как стоеше на чергата в селската ни къща в с. Ямна. Идвайки от училище протегнах ръка да извадя тон, мелодия, но не се получи. Оказа се, че лъкът не е намазан с колофон – това беше и първото ми разочарование. И така се започна…




Гъдулката е част от българската самобитност. Чужденците я възприемат по-скоро като екзотика. Не съм съгласен с тези, които казват, че чужденците ще ни откраднат фолклора. Това не може да се получи, дори и да свирят на наш народен инструмент, те не могат да го почувстват както един българин. Българският фолклор е код, който е заложен в природата ни. На мнение съм, че младите хора у нас харесват народната ни музика. Ролята на нас, учителите, е да намерим път към тези хора, като им покажем колко е красива и вълнуваща българската народна музика.




А с такива творци от професионалната класа на Ангел Добрев, това със сигурност ще се случи.

Още от рубриката

Българското участие на Montreux Jazz Festival Japan, или българският глас на японската музика

В началото на ноември Ваня Монева, заедно с няколко певици от хора, който носи нейното име, взе участие в японското издание на известния джаз фестивал в Монтрьо. Основател и неизменен диригент на състава от 1994 г., тя е сред най-известните дами в..

публикувано на 15.11.17 в 12:36
Борис Петров на сцената на „Джаз фест Русе“

Три вечери джаз край Дунава

След броени дни в рамките на три вечери Русе ще бъде домакин на четиридесет и второто издание на „Джаз фест Русе“. Това е най-старият български джаз форум, създаден от Петър Петров-Парчето през 1978 г. След неговата кончина през 2013-а традицията..

публикувано на 14.11.17 в 11:41

Старинни мелодии и ритми, „преразказани“ в MyStory of Folklore

MyStory е нов проект, създаден от няколко народни изпълнители и един DJ. Изписват първите две думи слято, почти като Mystery – думата, с която от десетилетия свързват нашия фолклор по света. Разбира се, напомнянето е за известния хор „Мистерия..

публикувано на 12.11.17 в 08:00