Липсата на прозрачни правила на пазара на труда демотивира трудоспособните българи

Снимка: dnevnik.bg

Стане ли въпрос за работа, българинът е категоричен, че ще работи само при адекватно трудово възнаграждение. Това прозира и от данните на представително проучване върху нагласите на трайно незаетите български граждани. Според социолозите тази група никога не е била изследвана в България, защото не попада в никакви списъци. Затова се е наложило специално да се намери достъп до хората, които изследователски център ТРЕНД, провел изследването, поставя в групата на демотивираните да работят българи. Проучването е проведено по иновативна методика, а инициативата е на Ивайло Калфин, бивш вицепремиер и министър на труда и социалната политика, с финансовата подкрепа на фондация „Фридрих Еберт“.

Най-важното, като резултат от изследването, е, че досега политиките за насърчаване на труда съвсем не са били насочено към тези хора – казва Ивайло Калфин и още:

СнимкаОт доста време в различни публикации се говори, че в България има около 150 хил. души, които не си търсят работа, не са записани в бюрата по труда и не работят. Винаги съм си мислел, че проблемът е надценен. Усилията тогава бяха насочени главно към това да се намали безработицата, но сега търсенето на работна ръка е по-голямо и е нормално вниманието да се насочи там, където има резерви. Бизнесът настоява да се отвори и либерализира вноса на чужди работници, това няма да компенсира нуждите на икономиката ни. Групата на хората, които не работят и не си търсят работа се оказва доста особена. Техният брой е два пъти по-голям – около 300 хил. а и над тази бройка. На второ място, политиките на пазара на труда в България са основани на предполагаемата активност на безработните, така че те да си търсят работа и възможности за преквалификация, активно да се опитват да намерят източник на доход и работно място. Обаче тези хора – демотивираните, не са активни. Мнозинството от тях казват, че  разчитат да си намерят работа с помощта на близки и познати, а не чрез бюрата по труда или интернет. Ние се опитахме с изследването да направим анализ, включително и на профила на тази група и на мотивацията й.

Това е първото проучване на нюанси в нагласите на хората, останали без работа от една година. Данните са съвсем близки до тези от Националния статистически институт, който изчислява, че групата на обезкуражените българи, които не си търсят работа, защото нямат такава, е около 163 хил. във възрастовия диапазон 15-64 г. Според проучването на център ТРЕНД около 155 хил. не са активни, защото няма работа. Социологическият проект „Демотивираните българи“ стига и до други съществени изводи, които обобщава Евелина Славкова от център ТРЕНД:

СнимкаВиждаме, че делът при 18-29 годишните е най-голям сред демотивираните. Една от причините тези хора да не са на пазара на труда е тяхната неориентираност по отношение на това къде да се включат, какви възможности да търсят. Най-големият процент от демотивираните българи живеят в селата, където намирането на възможности не е толкова лесно. Затова въпросът, който ни интересува, е по отношение на мобилността – дали младите хора от малките населени места биха отишли да работят на място, което е до 50 км. отдалечено от тях. Виждаме, че 40 на сто от младите са склонни на такава стъпка. За съжаление, при възрастните мотивацията за мобилност е много малка. Изводът ни е, че са необходими ясни политики, които да бъдат насочени не на едро към целевата група, а съответно към всяка отделна подгрупа. Сред основните причини за демотивацията е фактът, че други членове от домакинствата получават доходи и реално на хората не се налага да работят, защото се издържат от тях. 72 на сто от тези 330 хиляди души, които ние отчитаме като демотивирани, зависят основно от своите близки, роднини и други членове на домакинството. Те заявяват, че се издържат от чужди доходи и нямат никакви лични. Само 2 процента от регистрираните в проучването домакинства заявяват, че живеят при крайна бедност и нямат никакви доходи. Когато говорим за това какво бизнесът може да направи, става ясно, че той трябва да има реалистичен и трезв поглед спрямо очакванията на българите за това, при какви условия биха се включили на пазара на труда. В малките села хората често получават дори под 500 лв., но на други места биха работили, ако им се осигури заплата между 500 и 1000 лв. Най-обективният критерии за работа у нас са доходите.

Още от рубриката

Юристът Мартин Петров с нова житейска мисия - да помогне на децата да бъдат пълноценна част от обществото

През последните години броят на завръщащите се в България наши сънародници става все по-голям, но в повечето случаи те остават просто бройка пътници, кацнали на някое от българските летища. Част от тях обаче, имат интересни съдби и истории, за..

публикувано на 16.11.17 в 11:14

Застаряването на населението би могло да се окаже двигател на икономическия растеж в България

В хода на общественото обсъждане на проекта за Национална програма за безопасност и здраве при работа 2018-2020 година, БТА публикува мнения на изтъкнати експерти по различните й аспекти. В програмата се изтъква, че с пенсионната реформа..

публикувано на 15.11.17 в 10:25
Изабела Генова, Наталия Бухова и Кирилка Младенова (от ляво на дясно)

Глобалната стипендиантска инициатива „За жените в науката“ добави в листата си още три талантливи българки

Тази година над 50 българки, занимаващи се с наука, се състезаваха за стипендия по програмата „За жените в науката“. Сред тях отличените са само три, с научни изследвания в областта на естествените науки. Националната стипендиантска програма се..

публикувано на 14.11.17 в 12:17