Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Бюджет 2018: щедър на пари, скромен на реформи

БНР Новини
Снимка: БТА

След две нощни, скандални и бурни заседания парламентът прие бюджета на страната за следващата 2018 година. Всъщност прие три бюджета – този на социалното осигуряване, на здравната каса и на Републиката. Те се смятат за нещо като връх в законотворческата дейност на Народното събрание за съответната година.

Новото и най-важното сега е, че след близо десет години строги икономии, държавата като че ли поотпусна малко колана и увеличи макар и с малко парите за някои изключително важни сфери – социалното осигуряване и пенсионерите, образованието, сигурността и отбраната, здравеопазването. От общо близо 20 млрд. евро публични разходи, за тези сфери средствата са с 1.7 млрд. евро повече, отколкото отпуснатите за настоящата година.

Много или малко е това, можеше ли повече, за какво ще бъдат похарчени тези пари, какви резултати и последици се очакват от по-големите бюджетни разходи? Все въпроси, на които еднозначни отговори няма и едва ли може да има в иначе пестеливата държава, в която всеки се оплаква, че няма достатъчно пари.

Първото и най-важното, което следва обаче да се каже е, че повечето публични разходи са резултат от по-големите постъпления от данъци и такси в държавните каси. А те са повече, защото икономиката върви на пълна пара, българите консумират с ентусиазъм, износът не изостава и всичко това дърпа нагоре и напред макроикономическите показатели.

Всичко това звучи добре – и помощите за социално слабите, и пенсиите на възрастните ще са повече, и парите за критикуваното от всички и отвсякъде здравеопазване нарастват, и средствата, предназначени за тежко болното образование, се увеличават, ще отпуснат колана и органите за сигурност, и армията. Парите естествено, дори и повече, няма да стигнат за всички нужди и за решаването на всички проблеми в държавата. Учените от авторитетната Българска академия на науките дори вече окачиха черни знамена на сградите на институтите си в знак на траур по повод „смъртта на научните изследвания в страната“ поради липсата на средства.

Възниква въпросът как и за какво ще бъдат изразходвани повечето пари и какво може да се очаква от по-силните финансови инжекции. Нереформираната, неконкурентоспособна и нерентабилна наука в страната е много добър пример, който поставя под съмнение ефективността от държавните субсидии. И това е така, защото не е спазено златното правило, че повече пари се дават срещу реформи. В случая с българския бюджет за догодина трябва да се признае, че за социално-значими реформи се намеква с цифри и с думи доста бегло. Нещо повече, най-нереформираните и най-неадекватните на съвременните изисквания за ефективност, резултати и постижения сфери получават най-големи увеличения на държавните субсидии. Това важи както за социалния сектор, така и за образованието, сигурността, здравеопазването, правосъдието.

Един от най-ефективните начини естествено съпротивляващите се на промените публични институции да бъдат принудени да влязат в час с новите изисквания и потребности на обществото, са парите, които им се отпускат от бюджета. Който плаща, поръчва и музиката, казва една българска поговорка. Реформите обаче са нещо болезнено, имат висока електорална цена и правят хората недоволни. В момента управляващите се радват на одобрение и топли чувства от страна на мнозинството българи, в страната има социален мир, доходите растат, няма реални заплахи отвън. А ако някъде нещо не е както трябва, спешно се реагира и недоволството бързо се потушава с постове, пари и компромисни популистки мерки. Икономическият цикъл е на върха си и това позволява по-голяма щедрост. Експертите обаче предупреждават, че балонът е на път да се спука и приземяването ще бъде твърдо.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Натрупаната инфлация за последните 3 години е 30%

Националният статистически институт (НСИ) очаква висока оценка от проверката на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), каза пред БНР председателят на НСИ доц. Атанас Атанасов. До края на април ще има доклад и юни се очаква да..

публикувано на 31.03.24 в 16:03

53% от интернет потребителите в България са онлайн купувачи

53% от интернет потребителите в България (над 2 800 000 души) са онлайн купувачи, докато през 2018-2019 г. те са били една трета от тази цифра. Голям тласък на електронната търговия у нас е дала Covid пандемията. Това съобщи Жанет Найденова от..

публикувано на 28.03.24 в 23:05

България и Молдова ще разширяват сътрудничеството в селското стопанство

Има огромен потенциал за засилване на сътрудничеството с Молдова в областта на търговията със селскостопански продукти. Това стана ясно на среща в София на министъра на земеделието и храните Кирил Вътев и вицепремиера и министър на земеделието и..

публикувано на 28.03.24 в 21:57