На Варвара „се заварват“ денят и нощта

От деня на Света Варвара започва зимният празничен цикъл

СнимкаСвета великомъченица Варвара е родена в края на III в. Загинала мъченически за християнската вяра в началото на следващото столетие. Девойката била безмерно красива и баща ѝ я затворил в каменна кула, за да я предпази от мъжките погледи. Той бил езичник с благородно потекло. Когато решил да пусне дъщеря си в света, за да си намери съпруг, тя срещнала християни и приела Христос за свой бог. Това ядосало баща ѝ, който наредил да я измъчват, а след като отказала да се отрече от вярата си – да я обезглавят. Според повечето сведения за живота на Св. Варвара, това се случило на 4 декември – денят, на който православни и католици почитат паметта ѝ. Св. Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт, които не са имали време да се покаят и причестят.

В българската традиция тя е закрилница на децата от болести, най-често от шарка. Наричат празника Варвара, Варварица, Варваринден, Варвардан. Както и в деня на Св. Екатерина, жените приготвят пресни питки, които намазват с мед, излизат пред дома си и раздават на всеки, който мине оттам. Специален ритуал за здраве извършват и децата. Рано сутринта те се събират и кладат огън. Трябва да са три, пет или седем, в никакъв случай – четен брой. Всяко от тях носи дърва за огъня и по няколко шепи зрял боб, който варят в глинено гърне. Преди да добавят сол и лук, се изважда от боба и се слага на коляното на всяко дете по три зърна. Детето, което прави това трябва да е изтърсак – последно чедо на родителите си, след него майка му „се е отродила“. Другарчетата му са насядали в кръг. Всяко от тях трябва да изяде зърната от коляното си без да ги пипа с ръце. Селяните, които имат стада отиват при децата и взимат от тези зърна, слагат ги в кърмилото на овцете, за да не ги лови шарка. Ако пък ги хване – да карат по-леко. Вярва се, че от Варвара до Игнат (20 декември) денят „се дигал“ колкото иглен връх, а от Игнат до Васил (1 януари) – пак колкото иглен връх. На Варвара „се заварват“ денят и нощта и стават равни. До Варвара расте нощта, а от Варвара до Игнат – не расте нито денят, нито нощта. От Игнат до Нова година денят расте „колкото петелът може да рипне от прага“. До св. Атанас нараства един час. На Варвара карат децата да скачат, за да не ги завари Варвара. Или палят огън на кръстопът и ги карат да го прескачат, за да се предпазят от болести.

Раздаване на питка за Света Варвара Снимка: burgasmuseums.bg
Този празник е по време на Коледните пости, затова за него се приготвят постни ястия. В представите на народа ни Варвара е сестра на света Сава (празникът е на 5 декември) и на свети Никола (6 декември). „Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава.”

На някои места наричат празника Женска Коледа. „Варварки“
– млади момичета с новите си премени, обикаляли по къщите и наричали за здраве и берекет. Стопаните ги дарявали с боб, сушени плодове, ябълки и брашно. Съществува и друг обичай, характерен за това време на годината – гадаене по първия гост, влязъл в къщата. Ако „полазникът“ е добър човек, ако влезе в дома с пълни ръце, следващата година ще е добра. Извършвали и ритуал, който да пази кокошките да не ходят по чужди дворове и да не се губят – стопанката на дома хвърляла зърна в кръг от въже и птиците, примамени от храната, се събирали в него.

Според легендата, св. Варвара се е родила в днешните български земи, в с. Елешница, наричано по онова време Илиопол. Когато ѝ отрязали главата, минерална вода започнала да блика, там, където кръвта ѝ попила в земята. Мястото се помни и до днес, наричат го Мирото.Тази легенда разказва в писанията си и руски монах от Атон, който се лекувал там. С житието на Св. Варвара са свързани още няколко легенди, които се разказват в този край. Може би това обяснява и голямата почит, на която се радва светицата, както и различните ритуали и обичаи, някои запазени и до днес. На 4 декември в нашите православни храмове се отслужва литургия и се прочита молитва към великомъченицата. Съществува практиката месеци преди деня на Св. Варвара църковните служители да записват имената на всички християни, които искат да бъдат споменати в молитвата.

Още от рубриката

Павлина Горчева: Доволна съм, че каквото съм създала, се пее и слуша от хората

Съдбата е белязала Павлина Горчева с красив алтов глас, творческо вдъхновение и с мисията да продължава традицията на граовското пеене. Станала известна с песните от Граово (фолклорна подобласт на Шоплука, Средна Западна България), тя вплита свои..

публикувано на 15.05.18 в 09:15

Българчета зад граница превеждат на чужди езици мъдростта на народа ни

Фондация „Детето и фолклора” вече има зад гърба си няколко красиви книги с български пословици, поговорки и гатанки, преведени от българчета в чужбина на различни езици. В ход е подготовката на следващо – четвърто, издание. За децата, тяхното..

публикувано на 14.05.18 в 14:33

Стоян Дечев – пазител на самобитния добруджански фолклор

Акордеонистът Стоян Дечев е сред преданите последователи на чистия добруджански изпълнителски стил. За традиционния инструментариум на този край, наред с гъдулката, кавала, гайдата, е добре позната и хармониката (клавишно-мехов инструмент, подобен на..

публикувано на 08.05.18 в 08:10