Краят на всяка година обикновено е белязан от изобилни проучвания за нагласите, с които хората изпращат старата и посрещат новата година. Тази година особено впечатление направиха данни на изследователския център "Тренд", според които на границата между двете години близо 60 процента от българите са щастливи, но толкова са и недоволните от материалното си положение. Изследването отчита силна зависимост между щастието и възрастта– процентът на щастливите е най-висок сред най-младите, а с напредването на годините делът на щастливите постепенно намалява. Определящите се като щастливи най-често са измежду хората с по-високи доходи и по-високо образование.

Когато стане въпрос за удовлетвореност от живота, като изцяло неудовлетворени се определят едва 10 на сто от всички анкетирани. Над 60 процента от българите не са доволни от стандарта си на живот към момента. Още по-смущаващо е обаче, че 54 процента не очакват това да се промени в следващата година. Оптимистите, които декларират позитивно очакване за промяна, са 21 процента, а крайните песимисти са 16 на сто – те са на мнение, че жизненият им стандарт през идната година ще се влоши. Очакванията за промяна в стандарта на живот също са зависими от възрастта – младите между 18-39 г. са далеч по-оптимистично настроени, за разлика от тези над 60 годишна възраст, сред които две трети не очакват никаква промяна.

Проучването отчита усещане за сигурност по отношение на собственото работно място и това на близките. Само 8 на сто от анкетираните очакват някой от работещите членове на домакинството им да бъде съкратен и 9 на сто смятат, че е вероятно да останат без работа в следващите 12 месеца.

От "Тренд" обаче уточняват, че 37 процента от анкетираните не извършват трудова дейност, като най-голяма част от тези хора са в пенсионна възраст. Сред българите всеки пети твърди, че има спестени пари, а всеки втори смята, че ще живее добре, ако месечният му доход е между 1000 и 2000 лева. Анализаторите коментират, че желаната заплата е по-скоро адекватна на реалностите на пазара на труда. За една четвърт от живеещите в столицата например, където следното заплащане на труда е най-високо, желаният месечен доход е над 2500 лева.