София – оживен търговски център от Античността до наши дни

Снимка: sofiahistorymuseum.bg

В Регионалния исторически музей – София до края на февруари може да се види експозицията „Под знака на Меркурий“. Тя разглежда развитието на търговските отношения на града и района от Античността до края на XX в. И това не е случайно, защото още от 106 г. Римска Сердика, като град с автономно управление, е разполагал със собствена монетарница, сèкла монети за 17 императори. В римската митология Меркурий е бог на търговците и пътниците, закрилник на сръчността. Кураторът на изложбата Мариана Маринова – завеждащ научна, експозиционна и фондова дейност към музея, разказва:




Искахме да представим изложба, която да покаже възможно най-дълъг период от историята на нашия град. Това беше една от причините да се спрем на тази тема, а другата е, че търговията е основна човешка дейност, която е тясно свързана с икономиката и без която съвременният свят не би могъл да съществува. Така че, това е интересна и актуална тема. Представени са малко известни факти на широката публика, които показват търговията в миналото. Изложбата е с много широка времева граница – от II в. до края на 80-те години на XX в. Темата не може да бъде изчерпана, когато става въпрос за такъв обширен отрязък от време, но дава представа какъв търговски център е била София.

Мариана Маринова обяснява какво е било значението на София, не само като търговски център, но и като средище за развитие на занаятите:

София е разположена на пътя от Западна Европа към Близкия и Далечния Изток, от студения север към топлото Средиземноморие, на древния път Via Diagonalis. Това е благоприятно условие за развитие на търговията. Наред с това в Софийското поле има поминък. Там се раждат плодове, зеленчуци, зърнени храни, отглеждат се голям брой селскостопански животни. От друга страна, близостта с горските масиви осигурява дървен материал и създава предпоставки за възникването на различни дейности, свързани с дърводобива. Сравнително близо до София е и Самоков, където се произвежда и руда, което пък допринася за зараждането на занаяти, свързани с обработката на желязо и използването му в бита. Например през Средновековието, София е била прочута с производството на боздугани – оръжие, употребявано през тази епоха. Тя е била център, в който търговците са събирали стоки от всички райони на страната, които впоследствие са поемали пътя си към Средиземноморието, към Западна Европа, или в по-късните епохи към Османската империя. Наличието на занаяти и на множество суровини е едно от условията да се създаде тук Дубровнишка колония, която просъществува повече от два века. Имали са тук свои кантори и се е развивала оживена търговия между нашите земи и Западна Европа, чрез посредничеството на Рагуза, т.е. дубровничани.

Снимка
Безброй са експонатите, които могат да се видят в изложбата: първите сечени монети, с които се е търгувало, различни уреди за измерване, първата българска сребърна монета с номинал от 2 лв., сечена в Санкт Петербург през 1882 г., с надпис на ръба „Боже пази България“ и още много други предмети, свързани с развитието на търговията. Интерес представлява и преносимо писалище от епохата на Възраждането, с механизъм за копиране на документи. Какво още? – допълва кураторът Мариана Маринова:

Лично аз бих посъветвала посетителите да прочетат текстовете. В тях ще открият много интересни сведения за това колко е била заплатата, примерно в Римската империя и какво е можело да се купи с нея, какви са били мерителните единици и кои са техните съвременни еквиваленти. От експонатите, безспорно един от най-любопитните е съдът, с който се е продавал салеп из софийските улици и пазари. Това е ориенталска напитка, която се прави от грудките на орхидеите. Тя е била разпространена у нас в миналото. И до ден днешен се използва в арабския свят.

Посетителите могат да се запознаят и с разносната търговия, която е съществувала от Освобождението до края на 40-те години на XX в. Ще прочетат, че първият закон за търговията в България е от 1880 г., че Министерство на търговията се създава в 1893 г., а Търговската индустриална камара – през 1898 г. Зад богатия експозиционен и снимков материал стои обширно проучване на експертите на музея, които през 2018 г. ще честват 90 годишнината от създаването на Общинския градски музей, чийто наследник са. Партньор в организиране на изложбата е Националният политехнически музей. Тя е първата изява от всички дейности, които Регионалният исторически музей – София смята да посвети на българското председателство на Съвета на ЕС.

Снимки: sofiahistorymuseum.bg


Още от рубриката

Останките от римската баня в центъра на Добрич отново привличат посетители

В центъра на Добрич се намира паметник на културата, който е частица от древната история на област Добруджа. Става въпрос за останки от сградата на римска баня, която   най-вероятно е обслужвала вилата на богат римлянин . Върху останките от градежа ясно..

публикувано на 08.07.18 в 10:35
Музикалният хор при българската девическа гимназия „Св. Благовещение“ в Солун 1911

Българите в Солун – част от историята на България и Гърция

В столицата бе представен албумът „Солун и българите – история, памет, съвремие”, което е част на проект по тази тема, реализиран от Института за балканистика към БАН съвместно с Държавна агенция „Архиви” и други институции. Проектът има..

публикувано на 02.07.18 в 12:40

Тракийско светилище изненада археолозите на остров „Свети Тома“

Голямо тракийско светилище откриха археолозите на НИМ на остров Свети Тома край Созопол. На западния бряг на острова екипът намерил две ритуални ями от Късножелязната епоха, но броят им вероятно е по-голям. Те били използвани от траките след V век пр...

публикувано на 30.06.18 в 07:55