На границата между двете години

От векове посрещането на Нова година е сред най-важните моменти в българската традиция. Това не е просто просто смяна на календара, а граница, която трябва да се премине с установена поредица от ритуали и обичаи. Те започват с първите дни на декември и продължават почти до края на януари – време, схващано като преход от тъмнината към светлината, от хаоса към новия ред.

На 31 декември е последната кадена вечеря. Но за разлика от Игнажден и Бъдни вечер, когато се слага само постна храна, на новогодишната трапеза някога непременно трябвало да присъства свинска глава или някакво желирано ястие, приготвено от коледното прасе. Това е единственият случай, при който свинското месо е обредна храна. На някои места у нас, обикновено в селските райони, където хората отглеждат животни, обичаят се спазва и днес. Останалите храни, които обикновено присъстват на масата, до голяма степен повтарят трапезата на Бъдни вечер – жито, плодове и зеленчуци, орехи, сарми и пълнени чушки (обикновено с месо)... Вярва се, че колкото по-богата е трапезата, толкова по-голямо изобилие ще донесе следващата година. Баницата с късмети, приготвена в старата година, се разрязва с първите часове на новата. Някога жените слагали начупени дрянови клонки – по една за всеки член на семейството. Наричали всяка от тях – за здраве, любов, венчило и пр.




На първия ден от януари е и църковният празник, посветен на Свети Василий Велики, наричан у нас Васильовден. Както във всички преходни моменти от фолклорния календар, на Васильовден се извършват и гадателни практики. Разпространено е ладуването – обичай, при който младите момичета гадаят дали ще се омъжат през новата година и за кого. Китки със завързани за тях пръстени се оставят да пренощуват в съд с мълчана вода.

Снимка
На сутринта девойките се събират, вадят една по една китките и припяват кратки обредни песни, в които се описват различни занятия и професии. Например: Бяло книже, черно мастило означава, че бъдещият жених ще е учител; Златни гривни на постеля дрънкат – златар и т.н. Любопитно е, че този обичай е запазен в много села и се провежда и в наши дни. Разбира се, по-скоро като весело продължение на празника и стремеж за запазване на старинните ни традиции.




Може би най-устойчивият празничен ритуал е сурвакането, който на практика никога не е спирал да съществува. Сурвачките се правят от дрян – дървото, което цъфти първо през новата година, символ на здраве и устойчивост. Днес могат да се купят готови сурвачки, но много майки и баби предпочитат да ги изработят сами. Необходими са разноцветни вълнени конци (и непременно червени), червена ябълка, пуканки и сушени плодове.

Снимка
За разлика от коледарите, които са млади мъже, сурвакарите са момчета на възраст от 4 до 14 години. В някои села и по-малки градове, където всички хора се познават, сурвакарски групи обикалят в новогодишната нощ. По-често децата сурвакат близки, роднини и съседи, които ги даряват с пари, плодове и т.н. В зависимост от района наричанията имат различно съдържание, но смисълът на обичая навсякъде е един – да донесе здраве и благоденствие. Потупвайки с украсените дряновици, сурвакарите наричат:

Сурва, сурва година, весела година,

Златен клас на нива, червена ябълка в градина,

Жълт мамул на леса, едър грозд на лоза,

Пълни кошери със мед, малки пиленца навред!

Да ви е честита новата година, до година, до амина !








Още от рубриката

Днес по стар стил празнуваме Бабинден

Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагали при раждане на младите булки. Празникът идва от далечните праславянски времена и с времето губи доста от обредните си обичаи, но пък е свързан с..

публикувано на 21.01.18 в 08:00

Иди си, зимо, да дойде лято!

Българската православна църква почита паметта на Св. Атанасий Велики два пъти в годината – на 2 май (деня на неговата смърт) и на 18 януари (когато е последното му завръщане като архиепископ на Александрия). На 18 януари е и народният празник..

публикувано на 18.01.18 в 08:05
Стоянка Ненкова с учителката си по фолклор Гинка Матева и майсторът на гъдулката Веселин Дойчев

Сърцето ми принадлежи на фолклора, казва 12-годишната Стоянка от Кърджали

Пресъздаването на българските традиции се свързва неотменно със звуците на българската народна песен. А когато става дума за българския фолклор, няма как да не споменем децата, които се включват активно с изпълненията си в празничните дни. Едно от..

публикувано на 27.12.17 в 07:55