Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За ефектите на новата стратегия на ЕС за Западните Балкани върху българското председателство

БНР Новини
Снимка: europa.eu

ЕС обяви вчера Стратегия за разширяването си към Западните Балкани, която не само потвърждава, но и ситуира с приблизителна точност във времето европейските перспективи на шест съседни на България държави. При благоприятно развитие на реформите и уреждане на споровете им със съседни страни, Сърбия и Черна гора може да приключат предприсъединителните си преговори с ЕС до 2025 г., Албания и Македония да получат в близките месеци от ЕК препоръка за започване на преговори за присъединяване, Босна и Херцеговина да стане кандидат за присъединяване, а Косово да ускори напредъка си в евроинтеграцията чрез изпълнение на Споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС.

Уточняването на европейската перспектива за Западните Балкани беше издигнато като основен приоритет на Българското председателство на Съвета на ЕС още миналата година. Затова и приветствайки новата стратегия на ЕС, МВнР в София отбеляза, че „България е постигнала целта си да върне региона на Западните Балкани в дневния ред на ЕС“. Дефинирането на европейската перспектива на региона обаче е само междинен етап, стъпките към нейната реализация тепърва предстоят и в тази връзка върховият представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини допусна, че следващите месеци ще бъдат интензивни и ще се запомнят „като крайъгълен камък и ключ към ЕС“.

С пълна сила това очакване се отнася и за петте оставащи месеца на българското председателство на Съвета на ЕС. Усилията на председателството при новата ситуация логично ще се фокусират най-вече върху работа за изпълняване условията на ЕС за интегриране на Западните Балкани. Ориентир в тази посока ще са най-вече шестте оповестени в новата стратегия на ЕС инициативи за засилване на върховенството на закона, сигурността и миграцията, социално-икономическото развитие, транспортната и енергийната свързаност, дигиталния дневен ред и отпадането на роуминга, както и добросъседските отношения. Уточняването на задачите пред всяка конкретна държава ще трябва да стане до предвижданата за идния месец май в София среща на върха на лидерите на ЕС и Западните Балкани.

Изпълнението на Стратегията за Западните Балкани има обаче и своите финансови измерения. ЕК предлага нейното финансиране по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ до 2020 г. постепенно да се увеличава в рамките на разпределените средства по текущия финансов пакет. За тази година вече е предвидена предприсъединителна помощ за Западните Балкани в размер на 1,07 милиарда евро, но се налага вече да се работи и за многогодишната финансова рамка на ЕС. Работата по многогодишната финансова рамка след 2020 г. също е сред предварително оповестените приоритети на българското председателство на Съвета на ЕС, но новообявената Стратегия за Западните Балкани диктува допълнителни елементи в нея.

С последните развития около Западните Балкани отговорностите на българското председателство към региона не се изчерпват. Обявяването на новата стратегия на ЕС за региона съвпадна с новината, че на 26 март във Варна ще се състои срещата на Европейската комисия с турския президент Реджеп Ердоган. На срещата ще се обсъждат не само въпроси за нормализиране на отношенията между ЕС и Турция, но и други регионални проблеми. С настъпването на втория месец от българското председателство на Съвета на ЕС задачите и отговорностите пред него едновременно се променят, разширяват и множат.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Служебно ли е служебното правителство?

Наистина ли е служебно служебното правителство? Това е въпросът, който си задават българите след като предложеният за служебен премиер Димитър Главчев представи персоналния състав на кабинета, в който има явен реверанс към партиите от доскоро..

публикувано на 22.04.24 в 12:05
Димитър Главчев и Румен Радев

Днес става ясно кой ще бъде служебен външен министър

Президентът Румен Радев днес ще приеме служебния премиер Димитър Главчев, за да обсъди с него предложените рокади в състава на правителството. Служебният премиер Димитър Главчев иска да бъде и външен министър Министър-председателят настоява..

публикувано на 22.04.24 в 07:00
Христо Иванов

Президентът трябва да се консултира с партиите преди да назначи нови министри

Президентът Румен Радев отказва да приложи текстовете от Конституцията, които определят ролята на държавния глава като посредник и балансьор , заяви пред БНР съпредседателят на ПП-ДБ Христо Иванов по повод казуса с евентуалната смяна на министри в..

публикувано на 21.04.24 в 14:48