Елена Божкова: Фолклорът отвори очите ми за съвършенството

Музикалният родов ген и местната традиция на пеене завладяват Елена Божкова още в детството ѝ в родното село Ресилово, Дупнишко – Средна Западна България. Любовта и верността ѝ към самобитната шопска песен ѝ отреждат славата на една от най-стилните солови изпълнителки от тази фолклорна област.

Хоровите си умения и опит Елена Божкова придобива като глас в Ансамбъла за народни песни на БНР, където постъпва през 1972 г. Нейните сола и ансамблови изпълнения са принос в забележителните световни постижения на състава, приел по-късно името „Мистерията на българските гласове“. Това се случва след появата на втората част от едноименния албум. Дискът, продуциран от швейцареца Марсел Селие, печели „Грами“ през 1990 г. По време на концертните турнета с прочутия хор гласът ѝ се е извисявал в най-престижните зали на Европа и Америка: Royal Festival Hall, Kennedy Center, Carnegie Hall и др. вълнуващи спомени и събития от наситения си творчески живот.


Когато връщам лентата назад си спомням момента, когато за първи път чух звучността на хора „Мистерията на българските гласове“ -
споделя Елена Божкова. – Хиляди лъчи се спуснаха към мене, душата ми се окъпа в слънце. Тръгнахме по неизвестни пътища, където в пресечна точка се преплита изкуството на изпълнители и диригент, поели пътя към триумфа, отвориха ми се очите към съвършенството. Важната ми крачка, на базата на таланта, даден ми от Бога, беше да прибавя много труд, за да запея като гласовете-еталон в Ансамбъла за народна музика на БНР – Надежда Хвойнева, Олга Борисова, Кремена Станчева, Калинка Вълчева. Те бяха пример за темброво съчетание с невероятна звучност.

Елена Божкова е носителка на много национални и международни награди:  златен медал от Международния конкурс за народна музика на Радио Братислава (1981 г), приз от фестивала „Дунаве, плави Дунаве“ – Нови Сад (1986 г.), плакет и грамота на Министерството на културата (2004 г.), орден „Стара планина“ (2008 г.) и много други. Натрупаният опит в “Мистерията…“, както и висшето образование, което получава в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, се оказват безценни за читалищната ѝ дейност. От години певицата ръководи самодейни групи в София и кварталите Курило, Враждебна, Нови Искър.

Аз съм многопосочна в своите търсения и интереси – казва още Елена. Използвах това, което ми дадоха диригентите Красимир Кюркчийски, Дора Христова, Димитър Динев, Георги Генов, Стефан Мутафчиев. Приложих техния опит като диригент на любителските състави „Чубричанче“ (към читалище „Добри Чинтулов“ в София), „Чучулиги“ (кв. Враждебна), Мъжката група от кв. Курило, „Омайни гласове“ (Нови Искър). С моя пораснала възпитаничка Полина Паунова участвахме в проекта „Диви гласове“. Книгите, които написах, са вдъхновени от любовта ми към фолклора. Досега са публикувани шест: „Обич“, „Майки“, „С пулса на „Мистерията на българските гласове“, „Между Бога и огъня“, „Лютика“ „Дивата музика на Шоплука“. Подготвям нов наръчник за певци, които работят по-интензивно с гласовия си апарат.“

Елена Божкова разказва и за вълнуващо преживяване по време на концерт с хор „Мистерията на българските гласове“ в гр. Торино, Италия.

Бяхме подредени на третия етаж на една сграда в центъра на града. Всяка от нас трябваше да бъде на 6 метра от другата. Между мен и моята партньорка „влачачка“ (която изпълнява ниския глас при шопската диафония) имаше дори по-голямо разстояние. Можете ли да си представите как сме се слушали и сме пели в синхрон. Но направихме уникален концерт. Проф. Дора Христова дирижираше от площада. Чувствахме се като небесни ангели, а звукът падаше като космически дъжд върху публиката, която бурно ни аплодираше. Винаги пеем на живо. За концерта в Торино ни предложиха плейбек, но отказахме. За нас беше едно голямо изпитание, но се справихме чудесно. Обичам това, което върша.“


Още от рубриката

Павлина Горчева: Доволна съм, че каквото съм създала, се пее и слуша от хората

Съдбата е белязала Павлина Горчева с красив алтов глас, творческо вдъхновение и с мисията да продължава традицията на граовското пеене. Станала известна с песните от Граово (фолклорна подобласт на Шоплука, Средна Западна България), тя вплита свои..

публикувано на 15.05.18 в 09:15

Българчета зад граница превеждат на чужди езици мъдростта на народа ни

Фондация „Детето и фолклора” вече има зад гърба си няколко красиви книги с български пословици, поговорки и гатанки, преведени от българчета в чужбина на различни езици. В ход е подготовката на следващо – четвърто, издание. За децата, тяхното..

публикувано на 14.05.18 в 14:33

Стоян Дечев – пазител на самобитния добруджански фолклор

Акордеонистът Стоян Дечев е сред преданите последователи на чистия добруджански изпълнителски стил. За традиционния инструментариум на този край, наред с гъдулката, кавала, гайдата, е добре позната и хармониката (клавишно-мехов инструмент, подобен на..

публикувано на 08.05.18 в 08:10