КНСБ пред 8 март: най-много насилие на работното място има сред учители, медици и журналисти

Снимка: архив

Там, където професиите са феминизирани, има най-много насилие, показва анализ на данните от социологическо проучване, проведено от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. Според проучването, 40% от работодателите са обезпокоени от насилието и тормоза на работното място, но само 25 на сто от тях са въвели превантивни мерки за предотвратяване на физическото и психическо насилие. Това стана ясно по време на национална конференция на тема „Не!“ на насилието на работното място“, организирана в навечерието на 8 март от Комисията за равнопоставеността, семейството, жените и децата към един от най-големите синдикати в страната ни – КНСБ.

От Синдиката на българските учители припомниха, че на първо място по стрес и тормоз е учителската професия, следвана от тези на медиците и на журналистите. Причините, водещи до тези прояви, са социални и икономически. На първо място синдикалните лидери посочиха негативната социална среда, характеризираща се с бедност и безработица, несигурност и ширещи се прояви на престъпност и невъздържаност сред различните съсловия. Проявите на физически и психически тормоз на работното място са зачестили и затова синдикатите предлагат да бъде приет Закон срещу този род прояви.

За България понятието „насилие на работното място“ е новост, но явленията съвсем не са нови – каза д-р Любен Томев, директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. И допълни:

Проблемът с насилието над жените на работното място не е личен, а структурен и произхожда от далечните патриархални времена, но в днешно време все повече се задълбочава от този глобален икономически модел, който комерсиализира експлоатацията на женския труд. В същото време то  нарушава правата на всички работници. Насилието се проявява в различни форми, но най-често то е физическо и психическо, с проява на подчертан тормоз, нагрубяване и малтретиране. Данните показват, че 7,5% от анкетираните работници са били обект на физическо насилие през последните 12 месеца. Понякога психическите травми са по-опасни, дори от физическото нараняване.Негативните последици за икономиката ни се изразяват в намалена производителност, отсъствие по болест, голямо текучество на персонала, преждевременно пенсиониране, заради заболяване и т.н. При 18% от анкетираните, посочили, че са преживели стрес на работното място, придружен с телесна вреда, това е довело до лечение при 10% от тях.

Като се отчетат и косвените вреди става ясно, че стресът на работното място излиза твърде скъпо на обществото ни. Преживяното чувство на гняв, безпомощност и страх, често се пренасят и върху останалите членове от семейството“.

Насилието е толкова втъкано в ежедневието ни тук, че понякога е трудно да го отсеем, посочим и заклеймим. Започва се от детската ясла, преминава към училището, работното място, езика на омразата в парламента, в медиите, правораздаването на улицата с оръжие, всичко това са победи на насилието над цивилизационна общност, към която ние претендираме да принадлежим – това казва вицепрезидентът на КНСБ Пламен Нанков. А проблемът с насилието на работното място е пряко свързан с въпроси, като осигуряването на достоен труд и защита на основните трудови права на работещите. И още от Пламен Нанков:

Когато някой е нанесъл физически или психически тормоз на работното място, той трябва да отговаря за делата си в съда. Ако някой ми отнеме работата и аз остана на улицата, без да мога да издържам семейството си, това също е насилие на работното място. Ако работодателят ме осигурява не върху пълното ми възнаграждение, това пак е насилие, защото той ощетява моите права на медицинско обслужване, на достъп до кредитиране и т.н. Това също е форма на насилие. Някой трябва да спре това безумие, докато то все още може да бъде спряно. В противен случай ние ще загубим битката и вече няма да бъдем правова държава. Правото ще е на страната на по-добре въоръжения, на по-силния, а това не е пътят, по който трябва да вървим“, предупреди вицепрезидентът на КНСБ.


Още от рубриката

Аделина Банакиева: „Време е в България гражданското общество да поеме контрол върху работата на социалните институции“

Наричат Аделина Банакиева „жената - кауза“ и това е с основание. Тя е човекът, който веднага се притичва на помощ, когато има дете в нужда, което няма обувки, за да отиде на училище или пък живее в стара кола на улицата. Въпреки че обществото ни..

публикувано на 16.06.18 в 08:05

Ракиен кръжок, или какво (не) знаем за ракията

Ракията се смята за национална напитка в България и други Балкански страни. Но знаят ли самите българи как да съчетаят различните видове ракии с подходящите мезета и как правилно да я консумират? Отговори на тези въпроси дават Гергана и Светлин..

публикувано на 15.06.18 в 10:40

Любомила Кривошиева и нейната битка за спасяване на дивите животни

„А това сърне искаш ли го? Само за пет лева ти го давам!“ Такова неочаквано предложение получил мъж, който отскочил до пазара да си купи гъби. Мъжът протегнал ръка към подадената найлонова торба, а вътре видял примираща от ужас новородена сърничка...

публикувано на 14.06.18 в 12:13