КНСБ пред 8 март: най-много насилие на работното място има сред учители, медици и журналисти

Снимка: архив

Там, където професиите са феминизирани, има най-много насилие, показва анализ на данните от социологическо проучване, проведено от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. Според проучването, 40% от работодателите са обезпокоени от насилието и тормоза на работното място, но само 25 на сто от тях са въвели превантивни мерки за предотвратяване на физическото и психическо насилие. Това стана ясно по време на национална конференция на тема „Не!“ на насилието на работното място“, организирана в навечерието на 8 март от Комисията за равнопоставеността, семейството, жените и децата към един от най-големите синдикати в страната ни – КНСБ.

От Синдиката на българските учители припомниха, че на първо място по стрес и тормоз е учителската професия, следвана от тези на медиците и на журналистите. Причините, водещи до тези прояви, са социални и икономически. На първо място синдикалните лидери посочиха негативната социална среда, характеризираща се с бедност и безработица, несигурност и ширещи се прояви на престъпност и невъздържаност сред различните съсловия. Проявите на физически и психически тормоз на работното място са зачестили и затова синдикатите предлагат да бъде приет Закон срещу този род прояви.

За България понятието „насилие на работното място“ е новост, но явленията съвсем не са нови – каза д-р Любен Томев, директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. И допълни:

Проблемът с насилието над жените на работното място не е личен, а структурен и произхожда от далечните патриархални времена, но в днешно време все повече се задълбочава от този глобален икономически модел, който комерсиализира експлоатацията на женския труд. В същото време то  нарушава правата на всички работници. Насилието се проявява в различни форми, но най-често то е физическо и психическо, с проява на подчертан тормоз, нагрубяване и малтретиране. Данните показват, че 7,5% от анкетираните работници са били обект на физическо насилие през последните 12 месеца. Понякога психическите травми са по-опасни, дори от физическото нараняване.Негативните последици за икономиката ни се изразяват в намалена производителност, отсъствие по болест, голямо текучество на персонала, преждевременно пенсиониране, заради заболяване и т.н. При 18% от анкетираните, посочили, че са преживели стрес на работното място, придружен с телесна вреда, това е довело до лечение при 10% от тях.

Като се отчетат и косвените вреди става ясно, че стресът на работното място излиза твърде скъпо на обществото ни. Преживяното чувство на гняв, безпомощност и страх, често се пренасят и върху останалите членове от семейството“.

Насилието е толкова втъкано в ежедневието ни тук, че понякога е трудно да го отсеем, посочим и заклеймим. Започва се от детската ясла, преминава към училището, работното място, езика на омразата в парламента, в медиите, правораздаването на улицата с оръжие, всичко това са победи на насилието над цивилизационна общност, към която ние претендираме да принадлежим – това казва вицепрезидентът на КНСБ Пламен Нанков. А проблемът с насилието на работното място е пряко свързан с въпроси, като осигуряването на достоен труд и защита на основните трудови права на работещите. И още от Пламен Нанков:

Когато някой е нанесъл физически или психически тормоз на работното място, той трябва да отговаря за делата си в съда. Ако някой ми отнеме работата и аз остана на улицата, без да мога да издържам семейството си, това също е насилие на работното място. Ако работодателят ме осигурява не върху пълното ми възнаграждение, това пак е насилие, защото той ощетява моите права на медицинско обслужване, на достъп до кредитиране и т.н. Това също е форма на насилие. Някой трябва да спре това безумие, докато то все още може да бъде спряно. В противен случай ние ще загубим битката и вече няма да бъдем правова държава. Правото ще е на страната на по-добре въоръжения, на по-силния, а това не е пътят, по който трябва да вървим“, предупреди вицепрезидентът на КНСБ.


Още от рубриката

Валентин Лазар и Симо Лазаров – синът и бащата заедно на сцената

Валентин Лазар: „Благодарен съм на баща си за всеки съвет“

Музикалните инструменти са играчките му от детинство и до ден днешен се въодушевява от всички нови електронни инструменти в музиката. Композитор и преподавател в училище в Тел Авив, автор на учебник за синтезаторна техника, Валентин Лазар се..

публикувано на 22.03.19 в 13:19
Петя Радкова, „Спасение има!“, снимка от конкурса, първа награда

Няма нищо по-хубаво от дъждовното време

Днес, 22 март, отбелязваме Световния ден на водата под мотото „Вода за всички! Всеки е важен!“. Целта е чрез информационни кампании и дискусии да бъде привлечено вниманието към проблемите на милиарди хора по света, които все още нямат равни права..

публикувано на 22.03.19 в 11:05

Пещерното движение в България чества 90 години

Началото на проучванията на пещерите в България е поставено преди около 100 години. Първите изследване на пещерната фауна прави акад. Иван Буреш през 1922 г. като директор на Царския музей по това време. За рожден ден на националната спелеология е..

публикувано на 21.03.19 в 12:54