България излезе от черния списък на ЕС и вече очаква висок ръст на БВП

Снимка: архив

Миналата седмица България бе извадена от „черния списък” на Европейския съюз на страните с прекомерни икономически дисбаланси, а Българската народна банка (БНБ) съобщи предварителни данни за ръста на БВП през миналата година. Първото събитие очевидно е положително, второто само пояснява как и защо България е била извадена от въпросния списък. Потвърдиха се прогнозите на Министерството на финансите за ръста на БВП през 2017 г., който според изчисленията на БНБ е достигнал 4 процента въпреки лекото забавяне до 3.6 на сто, регистрирано от Националния статистически институт през последното тримесечие на миналата година. Тук трябва да се напомни, че предварително правителството очакваше между 3.9 и 4 процента, докато Международният валутен фонд и Еврокомисията залагаха на 3.8на сто.

България беше включена в списъка на ЕС на страните с прекомерни макроикономически дисбаланси преди 3 години по времето на финансовата криза, предизвикана от фалита на четвъртата по големина в страната Корпоративна търговска банка. От тогава досега мина доста време и немалко неща се промениха в областта на икономиката и политиката. Значителна роля за преминаването на страната в по-горната група на класацията на ЕС, тази на страните с икономически дисбаланси в компанията на Франция и Португалия, изигра възходът на българската икономика от тогава. Експертите на Европейската комисия смятат в един от най-сериозните професионални икономически анализи на страните от Евросъюза, че България е успяла да преодолее недостатъците и дисбалансите в банковия и небанковия финансов надзор; че е взела мерки за управление на риска в банковия сектор; че има подобрение на ситуацията на пазара на труда. И, естествено, че остава още доста да се направи, за да може страната да влезе в „белия” списък на отличниците без никакви икономически дисбаланси. Остават недовършени реформи във финансовия сектор, пазара на труда, междуфирмената задлъжнялост, законодателството за фалитите, образованието и т. н. Но за три години все пак немалко е свършено. Това е допълнителен коз в ръцете на София, която възнамерява в средата на тази година да подаде молба за членство в еврозоната, където много държат на икономическата стабилност. Това е също така още един убедителен аргумент в полза на усилията на страната да привлече повече чуждестранни инвестиции, които в последно време драматично намаляха.

На фона на тези положителни развития, също толкова ласкаещи управляващите, са прогнозите за икономическия ръст през тази година. Експертите смятат, че 2018 г. ще бъде пикът на икономическия цикъл в страната и БВП ще нарасне с около 4 на сто, а според Българската народна банка увеличението ще бъде даже 4.2 процента. Това, от своя страна, е реална възможност за преодоляване на оставащите икономически дисбаланси и проправя пътя на страната към групата държави без никакви дисбаланси. Не всичко естествено е наред, а това важи в най-голяма степен за конвергенцията, т. е. за догонването на жизненото равнище, постигнато в по-развитата част на Европа и задължително условие за влизането в еврозоната. Напредъкът в това отношение си остава бавен и все още пропастта е огромна – 6500 евро БВП на човек в България, 28 000 средно в Европа и 100 000 евро в Люксембург! Тук се добавят и неравномерното регионално развитие между проспериращата столица София и още няколко града, от една страна, и едни от най-бедните региони в целия Европейски съюз, от друга.

Експертите на Еврокомисията обаче смятат, че постигнатите нелоши икономически резултати на страната са добра почва за постепенно преодоляване на изоставането и за провеждането на по-задълбочени реформи във финансовия сектор и в политиката по заетостта, които са все още в незадоволително състояние. Основните сфери, в които се очаква също така прогрес са образованието, здравеопазването и въвеждането на прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата, като и в тези области се виждат добри шансове на фона на непоклатимата в последните години финансова стабилност на страната. Във връзка с оптимистичните очаквания за икономическия растеж тази година в България е добре да се съобразим с препоръката на шефката на Международния валутен фонд Кристин Лагард, която казва, че „Когато слънцето грее, трябва да се възползваш, за да поправиш покрива“. Защото наистина е по-лесно да се преодоляват проблеми, когато има благоприятни условия за това. Точно такъв е случаят с оставащите български икономически дисбаланси и добрата стопанска конюнктура в момента.

Още от рубриката
Българският енергиен холдинг (БЕХ) оглавява списъка на най-големите български фирми в класацията на COFACE

17 български фирми в Топ 500 в Централна и Източна Европа

България и българската икономика не са големи. Делът на българския БВП в общия БВП на обединена Европа е по-малко от 1%. Това не пречи обаче в страната заедно с повече от 300 000 малки и средни фирми да работят големи компании, съпоставими с..

публикувано на 25.09.18 в 11:10

Хлебният баланс на страната е осигурен

5,4 млн. тона пшеница или среден добив от 450кг. от декар е крайният резултат от жътвата за тази година. По данни на земеделското министерство това е със 150 кг. от декар по-малко от средния добив за 2017-та, когато реколтата у нас достигна исторически..

публикувано на 23.09.18 в 08:00

От „гьол” проектът за АЕЦ Белене се превърна в черна финансова дупка

Проектът за строителството в България на втора атомна електроцентрала датира от времето на комунизма и гони своята 40-годишнина. Но такава централа все още няма. Премиерът Бойко Борисов нарече строежа „гьол”, който обаче вече се превърна в черна..

публикувано на 19.09.18 в 09:41