Превръщат в галерия дома на бившия кмет на София Христо Попов

Автор:
Къщата на Христо Попов някога и днес

Темата за опазването на културното наследство у нас, периодично попада в центъра на общественото внимание. Често обаче това се случва едва след като поредното архитектурно бижу, носещо духа и стила на една отминала епоха, бъде съборено или оставено да се саморазруши – заради невъзможността на наследниците да поддържат сградата или поради частни бизнес интереси, ако теренът вече е продаден. Така постепенно градовете губят своя колорит, обезличават се, превзети от стъкло и бетон.

СнимкаСред множеството случаи на изгубени паметници на културата, има и добри примери, в които те се оказват собственост на хора, които не искат да унищожат спомените си, превръщайки родния си дом в поредната лъскава бизнес сграда. Именно такова е семейството на армейския капитан Христо Попов – герой от Сръбско-българската война (1885 г.), един от първите кметове на София и министър на вътрешните работи в първия кабинет на премиера Васил Радославов.

Каква е историята на неговия дом и какво наследство оставя след своя мандат като кмет на София, разказва един от правнуците му Стефан Огнянов:




СнимкаПо време на кметския му мандат се открива трамвайната мрежа, която тогава е едно изключително модерно съоръжение на европейско и дори световно ниво. В интерес на истината мрежата е заслуга на предходния кмет (Димитър Яблански), който е свършил голяма част от работата, но така се случва, че тя е открита именно по времето на Христо Попов. В този период започва и замяната на уличното осветление от газово на електрическо. По това време е създаден и дизайнът на герба на София, който се използва и до днес. Къщата на Христо Попов е построена през 1897 година, след като се уволнява от армията, завършил е право в Швейцария и се е върнал в България, но преди да стане кмет. Тя е служела за жилище на него и неговото семейство. Така няколко поколения от рода ми, сред които и аз, сме родени и израснали в нея. Обзавеждането на къщата беше абсолютна еклектика – стари буржоазни предмети, смесени с такива от социализма и от ново време. В бъдеще със сигурност планираме да покажем част от тях.

Когато е строен домът на Христо Попов, адресът – улица „Раковски 167“, който днес е в самия център на столицата, се е намирал в края на града и част от терена е била блато. Красивата сграда – паметник на културата се забелязва отдалеч, и се намира точно срещу къщата-музей на поета Пейо Яворов. Авторът на „Две хубави очи“ често гостувал на капитан Попов, наред с много други столичани от обществения и културен елит на София. Ремонтът в помещенията вече е почти завършен, и къщата ще продължи да бъде културно средище, но с ново име – „Мястото 167“. То се ражда случайно, но се харесва на Стефан, тъй като целта му е да не бъде претенциозно. Най-новото арт пространство ще има библиотека и място, където хората да се срещат, четат и да говорят за изкуство. Официалното откриване на обновената сграда ще бъде на 17 май с фото-изложбата „Сънувам“ – дебют за фотографа Йохана Траянова. На ръба между реализъм и илюзия изображенията спират съзнанието върху краткия миг между съня и реалността, в който сънуваното избледнява и ние се връщаме отново към нашето ежедневие. Преживяването ще се допълва от цялостна звукова картина и светлинна инсталация.


Снимки: архив, личен архив и sofia.bg

Още от рубриката
Изображения на глаголически букви. Св. Кирил е замислил глаголическата „А” с формата на кръст, защото е смятал азбуката за свято дело.

Българската азбука – духовно наследство с непреходна стойност

Един от най-тачените дни в празничния ни календар – 24 май, е Денят на буквите, на българската азбука, създадена през втората половина на IX век. Този ден ни връща столетия назад, припомняйки ни едно наследство, изгряло със своята духовна светлина..

публикувано на 24.05.18 в 08:00

Отличието „Златен век” извежда най-талантливите дейци на културата под светлините на прожекторите преди 24 май

В навечерието на най-българския празник – 24 май, Министерството на културата в лицето на министър Боил Банов отличи с държавната награда „Златен век“ бележити личности от областта на културата и изкуствата. Церемонията по традиция се състоя в..

публикувано на 22.05.18 в 11:59
Кента Сугай на гости в Паркани

Японски българист изследва български говори в Румъния и Бесарабия

Японецът Кента Сугай се запознава с българския език по време на следването си в Токийския университет за чужди езици, където първоначално учи руска филология. Като лингвист е очарован от граматичните особености на родния ни език сред славянските..

публикувано на 22.05.18 в 10:15