Патентното ведомство в България – минало и настояще

Снимка: личен архив

Дългоочакваният от бизнеса патент с единно действие на територията на ЕС скоро ще стане реалност, прогнозира Давид Сукалински, зам.-редседател на Патентното ведомство.

На 4 юни 1948 година с указ на Президиума на Народното събрание е учредено Патентното ведомство на Народна република България, което до 1993 година носи името Институт за рационализации. В 70-годишната история на ведомството се открояват няколко важни момента.




Безспорно, един от най-важните, е приемането на Закона за патентите през 1993 година, – разказва Давид Сукалински. – По този закон правото на патента вече принадлежи на заявителя и той се разпорежда изцяло с придобитото монополно право. В предходното законодателства правата върху патентите са били изцяло на държавата. Важен етап е 2002 година, когато на 1 юли България става член на Европейската патентна конвенция. Следващ етап е 2007 г., когато България влиза в ЕС, с което е поставено началото на възможността за подаване на заявки за сертификат за допълнителна закрила на лекарствени средства и средства за растителна защита. Разбира се, следва да се отбележи дългоочакваният от бизнеса патент с единно действие на територията на ЕС, който съвсем скоро ще стане реалност. А до около година ще заработи и Единният европейски патентен съд.

От 1993 година, т. е. от влизането в сила на действащия Закон за патентите, досега са издадени общо 6667 патента. От 1993 година до 2006 година са издавани патенти както за изобретения, така и за полезни модели. След 2006 година ведомството започва да издава патент единствено и само за изобретения и до момента са издадени 1743 патента за изобретения, а са регистрирани 2088 полезни модела.

Първият издаден патент след влизането в сила на действащия Закон за патентите се отнася до метод за групово презимуване на пчелни майки и кошери и за неговото осъществяване. Патентът е издаден на 15 юни 1993 година, като методът осигурява оптимални условия за презимуване при минимален разход на електроенергия и храна, – продължава Давид Сукалински и добавя, че през последните няколко години в Патентното ведомство постъпват около 200-250 заявки за патент и около 300-350 заявки за полезни модели. А най-предпочитаната от изобретателите област е машиностроенето, защото в тази посока се развива и икономиката. Интересно е да се отбележи, че има и много жени изобретателки.

За нас в Патентното ведомство всички действащи патенти, т. е., патенти с платени такси за поддържане на действието, са реализирани изобретения, – отговаря г-н Сукалински на въпроса колко патента са реализирани в България. – Към днешна дата действащи са 811, от които 355 са на български притежатели. Тук, разбира се, е коректно да спомена и действащите регистрирани полезни модели, а те са 1236, като от тях 1177 са на български притежатели.

Всяко изобретение е интересно за специалистите в съответната област, тъй като то само по себе си е техническо решение на конкретен съществуващ проблем и има своя принос за прогреса на науката и техниката. А ако едно изобретение решава дълго стоящ проблем, то, освен интересно, е и много значимо.

Всяко изобретение е значимо и в случаите, когато издаденият патент е действал през целия период от 20 г., следва да се приеме, че изобретението е било максимално полезно за обществеността и съответната област в техниката. Със задоволство мога да отбележа, че към днешна дата имаме не едно и две такива изобретения. За да бъда по-конкретен, бих могъл да спомена и два патента, които продължават да действат вече 20 години. Единият се отнася до бронходилатиращо лекарствено средство. Вторият са диетични млечнокисели продукти за хранителна терапия и закваски за млечно-кисели продукти. Тези патенти имат сериозна реализация и са в полза на обществото, – обясни Давид Сукалински.

Още от рубриката

Българка в Австрия подема кампания за купуване на уред, даващ надежда за нормален живот на хиляди българи с увреждания

Над 680 000 души в България са с трайни увреждания, сочат данните на Националния осигурителен институт за 2017 година. Едва 10 на сто от тях обаче получават шанс и намират своя работа. Това до голяма степен се дължи на нежеланието на..

публикувано на 23.10.18 в 11:24
Генералният директор на БТА Максим Минчев: Провеждането на световен форум на българските медии в Скопие ще бъде полезно и ще подпомогне националната българска политика.

На Световната си среща в Скопие българските медии в чужбина ще искат подкрепа от държавата

Македонската столица Скопие ще бъде домакин на Световна среща на българските медии от 24 до 28 октомври. Представители на близо 40 български медии от 25 държави ще поставят на масата за обсъждане теми като "Различните лица на патриотизма", "Бизнес..

публикувано на 23.10.18 в 10:45

Мария Спасова стана първата българка с място в Менделеевата таблица

Химичният елемент антимон вече ще се свързва с българката Мария Спасова, защото името й беше вписано под същия номер – 51, в периодичната система за млади химици. Това е почет e н списък, въведен по инициатива на Международния съюз по чиста и..

публикувано на 20.10.18 в 08:00