Патентното ведомство в България – минало и настояще

Снимка: личен архив

Дългоочакваният от бизнеса патент с единно действие на територията на ЕС скоро ще стане реалност, прогнозира Давид Сукалински, зам.-редседател на Патентното ведомство.

На 4 юни 1948 година с указ на Президиума на Народното събрание е учредено Патентното ведомство на Народна република България, което до 1993 година носи името Институт за рационализации. В 70-годишната история на ведомството се открояват няколко важни момента.




Безспорно, един от най-важните, е приемането на Закона за патентите през 1993 година, – разказва Давид Сукалински. – По този закон правото на патента вече принадлежи на заявителя и той се разпорежда изцяло с придобитото монополно право. В предходното законодателства правата върху патентите са били изцяло на държавата. Важен етап е 2002 година, когато на 1 юли България става член на Европейската патентна конвенция. Следващ етап е 2007 г., когато България влиза в ЕС, с което е поставено началото на възможността за подаване на заявки за сертификат за допълнителна закрила на лекарствени средства и средства за растителна защита. Разбира се, следва да се отбележи дългоочакваният от бизнеса патент с единно действие на територията на ЕС, който съвсем скоро ще стане реалност. А до около година ще заработи и Единният европейски патентен съд.

От 1993 година, т. е. от влизането в сила на действащия Закон за патентите, досега са издадени общо 6667 патента. От 1993 година до 2006 година са издавани патенти както за изобретения, така и за полезни модели. След 2006 година ведомството започва да издава патент единствено и само за изобретения и до момента са издадени 1743 патента за изобретения, а са регистрирани 2088 полезни модела.

Първият издаден патент след влизането в сила на действащия Закон за патентите се отнася до метод за групово презимуване на пчелни майки и кошери и за неговото осъществяване. Патентът е издаден на 15 юни 1993 година, като методът осигурява оптимални условия за презимуване при минимален разход на електроенергия и храна, – продължава Давид Сукалински и добавя, че през последните няколко години в Патентното ведомство постъпват около 200-250 заявки за патент и около 300-350 заявки за полезни модели. А най-предпочитаната от изобретателите област е машиностроенето, защото в тази посока се развива и икономиката. Интересно е да се отбележи, че има и много жени изобретателки.

За нас в Патентното ведомство всички действащи патенти, т. е., патенти с платени такси за поддържане на действието, са реализирани изобретения, – отговаря г-н Сукалински на въпроса колко патента са реализирани в България. – Към днешна дата действащи са 811, от които 355 са на български притежатели. Тук, разбира се, е коректно да спомена и действащите регистрирани полезни модели, а те са 1236, като от тях 1177 са на български притежатели.

Всяко изобретение е интересно за специалистите в съответната област, тъй като то само по себе си е техническо решение на конкретен съществуващ проблем и има своя принос за прогреса на науката и техниката. А ако едно изобретение решава дълго стоящ проблем, то, освен интересно, е и много значимо.

Всяко изобретение е значимо и в случаите, когато издаденият патент е действал през целия период от 20 г., следва да се приеме, че изобретението е било максимално полезно за обществеността и съответната област в техниката. Със задоволство мога да отбележа, че към днешна дата имаме не едно и две такива изобретения. За да бъда по-конкретен, бих могъл да спомена и два патента, които продължават да действат вече 20 години. Единият се отнася до бронходилатиращо лекарствено средство. Вторият са диетични млечнокисели продукти за хранителна терапия и закваски за млечно-кисели продукти. Тези патенти имат сериозна реализация и са в полза на обществото, – обясни Давид Сукалински.

Още от рубриката
Снимка: архив

Природозащитници алармират за потенциална екокатастрофа в района на българо-сръбската граница

Унищожаването на природата и нейните ресурси в името на частни интереси е проблем, който от години притеснява населението от двете страни на българо-сръбската граница. Природозащитници и общественици от двете държави с тревога следят случващото..

публикувано на 18.01.19 в 11:05

Конете – осъществената детска мечта на Мустафа Сюлейман

Мустафа Сюлейман от шуменското село Загориче е дългогодишен земеделски производител, обработва 8 хил. декара земя, отглежда главно пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, люцерна и овес, около 1000 овце и 500 крави. Но в стопанството му..

публикувано на 16.01.19 в 11:13
Снимки: БТА и БГНЕС

Ромският проблем в България – след десетилетия решаване все така отворен

През последните дни към раздорите около строителството на   пътища,  придобиването на нови изтребители за ВВС и др. на общественото внимание отново бе поставен скандал, свързан с ромите. Отново в навечерието на избори, сякаш за да се потвърди..

публикувано на 16.01.19 в 10:59