За оставката на социалния министър и въпросите, които тя повдига

| обновено на 12.06.18 в 13:57
Снимка: БГНЕС

В края на работния ден на 11 юни беше съобщено, че премиерът Бойко Борисов е приел оставката на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. Като причина Петков посочил невъзможността да овладее създалото се напрежение във връзка с исканията на родителите на деца с увреждания.

От палатковия лагер на протестиращи майки пред парламента изразиха изненада, защото не са искали оставка на министъра, а приемане на готовия вече проект за Закон за личната помощ. В социалните мрежи протестиращи и техни привърженици определиха оставката като знак, че проектозаконът няма да бъде разгледан от парламента и затова започват да организират „грандиозен протест за оставка на правителството“.

Освен че беше неочаквана, оставката повдигна редица въпроси. Това е втори социален министър, който си отива от трите досегашни правителства на Бойко Борисов. Първият – Ивайло Калфин, напусна кабинета Борисов-2, за да се кандидатира за президент, а сегашният се позова на невъзможност да реши проблем, който макар и много важен не е основен в социалната сфера. Ако е вярно, че в хода на разговорите с протестиращите майки на деца с увреждания Петков е изразил разбиране и дори благосклонност за решаване на техния проблем, не е ли оставката му признак за дълбоки различия със социалната политика на правителството?

Бисер Петков е доказан експерт и ръководител в социалната сфера. До влизането си в кабинета „Борисов 3“ има дългогодишен стаж в социални и финансови институции, ползва се с авторитет на експерт по социално- осигурителните въпроси. През 2016 година той беше избран за втори мандат като управител на НОИ. Бил е председател на Държавната агенция за осигурителен надзор към Министерския съвет, зам.- председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление “Осигурителен надзор”. Хора с такъв опит постъпват рационално, а не вземат емоционални решения и не се отказват лесно от преследваните цели.

Денят на оставката на социалния министър съвпадна с новината, че минималната учителска заплата в България от 1 януари става 920 лева, при средна минимална за страната от 510. Промяната ще настъпи по силата на нов колективен трудов договор, подписан от министъра на образованието с учителските синдикати. Дали пък оставката на социалния министър не е израз на разочарование от частичната щедрост към едни професионални категории на фона на оскъдно подпомагане на някои социално уязвими групи? И ако такава чувствителност в обществото наистина има, защо пък тя да не бъде споделяна и от даден министър?

От БСП допуснаха, че министър Бисер Петков е изкупителна жертва за безпомощността на кабинета да реши един проблем, който е решен в по-голямата част от Европа. Според социалистите, подпомагането на майките на деца с увреждания е проблем, който зависи основно от финансовото, а не от социалното министерство, а решенията по него предполагат намеса не само на социалния министър, но и на министрите на здравеопазването и на финансите, с лична намеса и на премиера.

Премиерът се намеси, като прие оставката на министъра, но за такава трябва и санкция на парламента. Междувременно пред БНР вицепремиерът Валери Симеонов заяви, че оттеглянето на Петков е несвоевременно и оставката му не е била съгласувана с него. Председателите на синдикатите КНСБ и „Подкрепа“ настояха с писмо до Борисов да преразгледа решението си за приемане на оставката. Наскоро българската общественост беше свидетел на противоречиви ситуации около оставката на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, която и до днес е титуляр на поста.

Трудно бе да прогнозираме какво би се случило сега. Край на съмненията постави самият премиер от Измир, като заяви: „Оставям го да работи!“

Още от рубриката

Здравеопазването на фокус или извън фокус в дебата за вот на недоверие към правителството

В сряда тази седмица парламентът ще гласува искане на БСП за вот на недоверие към третото правителство на Бойко Борисов. Вот на недоверие заради здравеопазването социалистите вече искаха на кабинета „Борисов 1“ през   2010 г., но без..

публикувано на 22.10.18 в 11:43

Реакциите на София за конституционните промени в Македония – разбираемо бързи и очаквани

Приетите посред нощ миналия петък в Скопие конституционни поправки, които водят към преименуване на Република Македония в Република Северна Македония, предизвикаха необичайно бързи, но и очаквани реакции в София. Рано в съботния ден след вота..

публикувано на 22.10.18 в 11:10

България приветства решението на парламента в Скопие за промяна на името на Македония

С квалифицирано мнозинство от две трети - 80 от общо 120 депутати, парламентът в Скопие  прие поправки в конституцията, за да може страната да промени името си на Република Северна Македония. Смяната на името, договорена с Гърция в Преспанския договор от юни..

обновено на 20.10.18 в 14:07