Неделни училища и по-лесен достъп до българско гражданство искат нашите сънародници от Западните Балкани

Автор:
Снимка: БГНЕС

„Българските общности в Сърбия, Македония, Албания и Косово трябваше да се включат по-активно в дискусиите, които се проведоха преди срещата на върха за Западните Балкани на 17 май. Те са наясно със ситуацията и проблемите в тези страни и могат да предоставят много информация, тъй като са естествената връзка между България и правителствата на страните от Западните Балкани“ – заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на конференция в София, посветена на българските общности като ключов фактор за процеса на присъединяване на Западните Балкани към ЕС. Вицепремиерът Валери Симеонов изтъкна, че политиката за приобщаването на региона към европейското семейство ще бъде продължена и от Австрия, Румъния, Финландия и Хърватия, защото българското председателство успя да върне темата в дневния ред на ЕС. Той допълни, че от ключово значение за региона е подобряването на инвестиционния климат, което зависи както от стабилността и предвидимостта на икономиката, така и от конкретните ангажименти на държавите за изграждане на работещо икономическо партньорство, основано на добросъседството. В конференцията участваха и представители на българските малцинства в Албания, Сърбия, Македония и Косово, които изложиха проблемите, с които се сблъскват българските общности в тези страни. Председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев обърна специално внимание на ситуацията в Косово и Сърбия, където българите от години се борят за своите права на пълноправни граждани на двете държави:




Една от организациите на българите в Косово е внесла над 500 подписа в косовския парламент за признаване на българско национално малцинство. Нашенците искат да бъдат признати по примера на много други малцинства като черногорци, хървати и бошняци, за да могат ефективно да се възползват от всички възможности за развитие, които страната предлага. Българите могат да бъдат един много сериозен капитал, който да бъде използван за по-бърза интеграция на Косово към европейските процеси. В Сърбия пък българското малцинство е признато, а сътрудничеството между двете държави се засилва, но и там не липсват проблеми, констатира Харалампиев.

Мнението му бе подкрепено и от председателят на Културно-информационния център в Босилеград Иван Николов, който заяви, че процесите, които протичат в Босилеград, обричат българското население на изчезване. Той изрази опасения, че сънародниците ни там ще бъдат първото малцинство, което ще изчезне от етническата карта на Европа, а отговорността за това ще бъде както на Сърбия, така и на България. Според Николов, този процес вече е в ход, защото:




Имаме едно застаряващо население и много малко хора, които работят. Икономиката ни е унищожена и не съществува още от 2001 година, също както и земеделието, да не говорим за образованието и обучението на български език.

Друг сериозен проблем на българите в Сърбия е, че при раждане техните наследници често са записвани със имена по сръбски модел. Александър Димитров от сдружение „Глас“ в Босилеград предложи България да поиска съвет от други европейски страни по отношение на политиките спрямо техни малцинства, намиращи се в други държави. Като добър пример бе посочена Унгария, която преди две години подкрепи своето малцинство във Войводина със 160 милиона евро, насочени към малкия бизнес, което позволи на унгарците да останат там.

Общи и трайни проблеми за българските малцинства в Сърбия, Албания, Косово и Македония обаче остават утежнената процедура за получаване на българско гражданство, както и невъзможността децата от смесени бракове да посещават български съботно-неделни училища. Причината за това е тривиална – такива в повечето от изброените държави липсват и то умишлено, с цел българите да бъдат асимилирани и да забравят за своя род, родина и произход. Изключение прави единствено Република Македония, защото в Скопие в началото на тази година бе открито първото българско неделно школо, което занапред ще пази живо българското самосъзнание.

Още от рубриката

Надя Кожухарова: Без тежки присъди няма да ограничим трафика и експлоатацията на хора

Все по-често наричат трафика на хора “съвременно робство”. В навечерието на международния ден за борба с престъплението (18 октомври) в ООН с тревога констатират, че разрастващата се с огромни мащаби експлоатация – най-вече сред мигрантите,..

публикувано на 18.10.18 в 11:21
Председателят на сдружението Янис Льольос и зам.-председателката Здравка Михайлова откриват събитието

Българо-гръцкото културно сдружение „Аристотелис“ сближава миналото с бъдещето

Дигитализацията е най-важната характеристика на нашето време. ЕС прилага „интелигентни“ политики за всеки един обществен отрасъл и цели създаването на един общ дигитален пазар, отворен и конкурентен в глобален мащаб. В този контекст България и..

публикувано на 17.10.18 в 11:46

Педро Леон от Чили: "България е най-важната страна от всички, в които съм живял"

Наскоро ни гостува чилиецът  Педро Леон, който през 80-те години е работил  в испанската редакция на Радио България и има много общо с нашата страна. Господин Леон, какво ви доведе в България преди 30 години? Бях част от група чилийци, които в един..

публикувано на 16.10.18 в 09:15