Българите в Солун – част от историята на България и Гърция

Музикалният хор при българската девическа гимназия „Св. Благовещение“ в Солун 1911

В столицата бе представен албумът „Солун и българите – история, памет, съвремие”, което е част на проект по тази тема, реализиран от Института за балканистика към БАН съвместно с Държавна агенция „Архиви” и други институции.




Празник на българските занаятчийски сдружения по случай 11 май – ден на Св. Св. Кирил и Методий, 1906Проектът има три цели. Първата е да припомни на обществото за историческото българско присъствие в Солун, втората е да популяризира обществената памет за града, а третата – да представи съвременните български инициативи, свързани с него. Човек без корен е като дърво без корен – казва ръководителят на проекта доц. Юра Константинова от Института за балканистика. Не може да нямаме памет за това какво е било. Трябва да имаме устои, на които да стъпим, хора, на които да се опрем, спомени, които да са ни скъпи.

Албумът обхваща периода от началото на XIX до наши дни. Разцветът на солунската българска общност е след 1878 година, когато в резултат на Руско-турската война тогава е освободена северната част на България, но цяла Македония и Беломорието, вкл. Солун, остават в Османската империя. Много българи от градчетата на Западна Македония и от близката околност се заселват в Солун, търсейки там просперитет и сигурност.

СнимкаКакви видни българи са били свързани със Солун?

Това беше една от целите на проекта ни – да разберем с какво българското общество се свързва с града
– каза Юра Константинова. Мислехме, че най-голяма популярност предизвикват Солунските двама братя – Светите Кирил и Методий – създателите на славянската писменост. Но колкото повече работим, толкова повече установяваме, че всъщност завършилите солунските гимназии – мъжка, девическа, търговска - българи и техните наследници са тези, които в най-голяма степен пазят паметта за българското в Солун.

Първите ученици в Американското земеделско училище в Солун, сираци от Илинденското въстание.  Преподавателки и ученички от френския колеж в Солун.
Масони от ложата „Солунска звезда”. Крайният вдясно е Драган Д. Тъпков, представител на известна българска фамилия.Една от целите на проекта е не само да издирим личните истории в българските архиви, а да се обърнем към максимално широк кръг слушатели, граждани, които да се свържат с нас, да ни разкажат своите истории. Да ни предоставят в дигитален вид материали, ако имат от семейните си архиви, снимки. Ще видите в това документално издание, че вече имаме такива хора. И наистина искам да апелирам чрез вас към всички наследници, независимо дали живеят днес в България или зад граница, да запазят паметта за своя род– казва доц. Константинова.

СнимкаПредседателят на Държавната агенция архиви доц. д-р Михаил Груев поздрави екипа от колеги и приятели, работили върху създаването на книгата. Ако човек разгледа албума, ще види, че е представена не само политическата история, борбите за национално осъзнаване и утвърждаване на българската общност в Солун – каза г-н Груев. Ще види една много широка палитра на културния, на обществения, на политическия, на стопанския живот на Солун. При това в една изключително дълга перспектива. Първите документи са от началото на XVIII век, а последните свършват със срещата Бойко Борисов-Ципрас.

Картината „Златният рог в Цариград” от Драган Д. Тъпков, завършил средното си образование в Солун и живопис в Рим

СнимкаВардарската порта – гравюра от книгата „Пътуване в Македония”, 1831, на френския учен и дипломат Е. М. Кузинери. Към края на XIX век районът около портата е предимно български квартал.Факт е, че историята на Солун е свързана и с редица конфликти между България и Гърция. Тази страница обаче трябва да остане в миналото, изтъкна писателката Елена Пеева-Никифоридис, една от българките, които живеят в Солун днес. Бих призовала тази книга да бъде издадена и от гръцка страна, за гърците в София и в България, каза г-жа Никифоридис.

Снимки: Централен държавен архив,
семеен архив Тъпкови и Рая Заимова,
семеен албум New York & Thessaloniki, 1994

Още от рубриката

Въведение Богородично – празник на Дева Мария, родила въплътения Божи Син, Богочовека Иисус Христос

На 21 ноември Българската православна църква чества Въвеждането на Св. Дева Мария в Йерусалимския храм, която по-късно ще стане Богородица, след като родила въплътения Божи Син . Древни писмени източници свидетелстват, че едва 3-годишна тя влиза в..

публикувано на 21.11.18 в 10:59

„Спасени съкровища на България“ показва успехите в борбата с износа на антики у нас

Вицепрезидентът Илияна Йотова и министърът на вътрешните работи Младен Маринов откриха в Националния археологически институт изложбата "Спасени съкровища на България". Тя представя над 300 експоната, притежание на софийския и още 18 подобни музея..

публикувано на 11.11.18 в 08:00

Българите от Западните покрайнини посрещат днешния ден с надежда за по-добро бъдеще

Периодът от Освобождението на България до края на Първата световна война, завършила с подписването на Ньойския мирен договор през 1919 г., е изпълнен с множество загуби за страната. Освен финансовите репарации в размер на 2 250 000 златни франка,..

публикувано на 08.11.18 в 10:30