Как седмата среща на 16+1 изведе България отново в световните новини

Снимка: БГНЕС

Приключилото в неделя четиридневно посещение на китайския премиер Ли Къцян в България е сред основните теми на националните медии днес. На преден план повечето от тях поставят идеята на премиера Бойко Борисов бъдещият център за партньорство между 16-те държави от Централна и Източна Европа и Китай да бъде оглавен от Лиляна Павлова, досегашен министър за българското председателство на Съвета на ЕС. Визитата на Ли Къцян стана обект и на повишено внимание в световните медии, а покрай него седмица след приключване на ротационното й председателство на ЕС, България отново попадна в световните новини.

Повишеното внимание в света визитата предизвика не само като първа на китайския премиер в България след формирането на новото правителство в Пекин, но и като първа спирка от неговата европейска обиколка. Освен това, тя и съпътствалата я седма среща на върха на инициативата 16+1 съвпаднаха с момент на напрежение между ЕС и САЩ заради противоречия в икономическата област. На срещата се говореше за възходящо развитие на промишлени, икономически, финансови и други бизнес отношения на Китай с една част от ЕС в лицето на Централна и Източна Европа. Основателно или не, тези съвпадения предизвикаха определени опасения. Именно поради това и китайският, и българският премиер сметнаха за необходимо категорично да заявят, че 16+1не е насочена срещу никого в света и няма да навреди на отношенията с ЕС. Към това Ли Къцян добави, успокоително за някои резервирани в самия ЕС страни, че "Китай не цели да разделя Европейския съюз чрез срещите си със страни от Централна и Източна Европа във формата 16+1". След срещата си на четири очи с българския премиер Борисов Ли Къцян уточни, че Китай възприема ЕС като важна сила в глобалния просперитет, приветства обединена Европа и ще следва пазарните правила и законите на ЕС. Съзвучно изявление направи и премиерът Борисов изтъквайки, че България има възможност да развие промишлени, икономически, финансови и други бизнес отношения с Китай на прагматична основа и спазвайки европейските правила.

Тезата, че инициативата между Китай и страните от Централна и Източна Европа не разделя, беше подкрепена и от премиера на Хърватия Андрей Пленкович, който даде като конкретен пример инфраструктурен проект на неговата страна, който се изпълнява от китайска фирма и подпомага за свързаността в региона. В потвърждение на искреността на тези уверения седмата среща на инициативата 16+1 реши да бъде създаден Глобален център за партньорство на държавите от Централна и Източна Европа и Китай, в чиито рамки държавите от инициативата да проучат как сътрудничеството им най-добре да отговаря на правилата на ЕС.

За България в частност посещението на китайския премиер има и висока двустранна стойност. София се възползва от нея за да предяви очаквания за по-ефективни и рационални отношения с Китай не само в енергетиката и транспортните инфраструктурни проекти, а и в промишлеността, високите технологии, земеделието и туризма. В знак на съпричастност с тези очаквания китайският премиер се е ангажира лично да съдейства за успешен край на проекта АЕЦ "Белене".

Още от рубриката

Разединение в Обединените патриоти породи нови напрежения в управлението

Два месеца след септемврийските напрежения в управляващата коалиция заради противоречия между ГЕРБ и Обединени патриоти, в средата на ноември сме свидетели на нови турбуленции, сега заради противоречия вътре в Обединените патриоти. Предизвикана от..

публикувано на 19.11.18 в 12:00
Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева, министърът на правосъдието Цецка Цачева и министърът на вътрешните работи Младен Маринов на брифинга в Министерския съвет във връзка с доклада на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка.

Поредният доклад на ЕК за България – какво ново, какво старо и трябва ли толкова да ни вълнува

България е член на ЕС от началото на 2007 г., но си остава обект на постоянен мониторинг от страна на ЕК за състоянието на правосъдието и вътрешния ред. Такъв мониторинг се прилага и спрямо Румъния. Приети в ЕС преди 11 години въпреки наличието на..

публикувано на 14.11.18 в 10:56

Радикализацията отново на дневен ред в България, но в нов контекст

Тези дни в София се проведе кръгла маса на тема "Балканският ислям – бариера или мост за радикализация?". Дискусиите за радикализацията в България периодично стават чувствителни във връзка с конкретни събития. През 2016г. вниманието към нея беше..

публикувано на 06.11.18 в 10:49