Бесарабската българка Виктория Войтович: Мисията ни е да пазим езика и традициите си

Снимка: uspelite.bg

Те наричат България “прародина” и побират в една-едничка дума родолюбието, което с рождението си наследяват. И тъй като патриотизмът им извира от сърцето, подобно на любовта, той не е шумен и показен.

Виктория Войтович разплака журито на песенното шоу “Гласът на България” с изпълнението на “Ах, къде е мойто либе”. Виктория идва от Тараклия – земя на български бежанци в Молдова, говори езика на предците си и като тях ревниво пази паметта за всичко българско, привнесено след преселението им по време на Руско-турската война (1768-1774).




Много обичам българския фолклор и открих в себе си голямо желание да го изпълнявам, още повече, че майка ми също пее добре народни песни – казва тя. – Изпитвам любов към тях, защото носят дълбок смисъл, свързан с патриотизма, а и съдържат информация за историята на българския народ. Народните песни ми припомнят, че моите прадеди също са от България.

Бесарабското момиче е завършило история, за кратко учи и в България, но избира да се завърне в Тараклия, за да работи с младежи, предавайки им обич към родното място, култура и традиции. А също – за да организира културни събития като песенния конкурс “Облаче ле, бяло” и фестивала, на който деца от околностите идват в народни носии и пресъздават българските обичаи чрез песни и танци.

Тук всички говорят български език, макар и малко диалектен – казва още Виктория. – Тараклия като център на българската култура в Молдова го опазва чрез почитането на традициите и мероприятията с деца, чрез българските училища и университет. Освен това спазваме всички празници, предадени ни от нашите баби и дядовци – Коледа, Великден, 3 март, а на Лазаровден можем да видим малки лазарки с български носии, които пеят песнички. И се радвам, че виждам всичко това, защото в днешния глобализиран свят културата постепенно се забравя и младите хора се интересуват от други неща. Затова е важно да пазим своето – и когато на някое празненство обличаме народните носии, си спомняме за историята и влизаме в празнични образи.

Но как живеят българите в Молдова – наброяващи близо 65 хиляди души, отвъд националното самосъзнание и паметта?

Живеят като навсякъде – децата ходят на училище, а младежите заминават за чужбина, защото няма работа – разказва Виктория. – Иначе се интересуваме от всичко, което ни прави щастливи – културата, спорта, пътешествията. Градът ни е малък, с около 15 хиляди жители и много хора живеят на село, където имат градинки и сами си произвеждат всичко. Мисля, че има накъде да растем и да работим повече за възпитанието в българско самосъзнание на хората в Молдова. Разбира се, с това се занимават училището и родителите, но заради миграцията много деца остават при бабите и дядовците си и това също е голям проблем. Аз самата работих малко в България и се върнах, защото виждам, че мога да направя нещо полезно тук. Иска ми се да има повече мои връстници в Молдова, за да се развиваме, само че нямаме заводи, нямаме и инфраструктура, които да позволяват на един млад човек да се завърне. Затова и бесарабските българи са навсякъде – и в Европа, и в Русия, и в Америка. Хората просто си отиват от Молдова.

Виктория не за първи път чува предположението, че българските общности зад граница се чувстват много повече българи, отколкото сънародниците им в пределите на страната. И има своето обяснение – българите в Молдова живеят в малки градове и села и се чувстват единно цяло, сплотено от мисията да помнят защо предците им са дошли тук преди 200 години. Харесвам и слънцето, и небето, и горите, и морето – всичко е красиво в България и се радвам за хората, които го виждат всеки ден, казва накрая Виктория и се надява някой ден, ако почувства, че има какво да даде на своята прародина, тя, от своя страна, да отвори обятията си за още една българка.

Още от рубриката

Иновативните храни на пазара ни предлагат добавена стойност – здравна информация

Ацидофилните бактерии са открити и описани за науката в началото на XX век. Интересното е, че през 1963 г. арменският микробиолог проф. Левон Ерзинкян успява да изолира специфичния щам, за който през 1964 г. получава авторско свидетелство за..

публикувано на 20.11.18 в 13:34

Евроизборите – тест за досегашния модел на управление в ЕС

Макар до края на мандата на ЕП да остава половин година, проблемите в Съюза, заслужаващи внимание, не са никак малко, а Европа е изправена пред важно решение за своето бъдеще. Ще се довери ли отново на Европейската народна партия, чието мнозинство..

публикувано на 20.11.18 в 12:20

Бързото намаляване на населението насочва вниманието към качеството на човешките ресурси, с които разполагаме

Макар населението в страната ни да намалява с бързи темпове, апокалиптичните прогнози, че българите ще изчезнат като нация, са неоснователни. В това уверяват изследователи на демографските проблеми от БАН и припомнят, че в периода след..

публикувано на 19.11.18 в 13:50