Като в кутия със съкровища Елиас Канети побира детските си преживявания в родния Русчук, за да ги разпръсне там, където житейските му бури го отвяват и да ги насити с още повече усещания, прозрения и мъдрост. Затова и думите му Всичко, което преживях по-късно, се беше случило някога в Русчук, ще се превърнат в синтез, осмислящ целия му жизнен опит и наследство за хората, които ще идват и ще си отиват.
С изложба, разкриваща паметни моменти от живота и творчеството на Елиас Канети, международното дружество на името на писателя отбеляза 25-годишнината си в залата на държавните архиви. Организацията работи за популяризирането на съчиненията му чрез издаването на неговите книги, провеждането на литературен фестивал, на творчески конкурси и международни форуми.
Роденият през 1905 г. в семейството на сефарадски евреи Нобелов лауреат прекарва първите си шест години в Русе (някогашният Русчук) и детството му ще окаже отражение върху бъдещия му светоглед.
През 1911 г. семейството заминава за Манчестър, а година по-късно – след смъртта на бащата, се премества в Цюрих и след това във Виена – разказва проф. Пенка Ангелова, основател на международното дружество “Елиас Канети”. – Именно във Виена Елиас Канети издава първите си произведения и избира немския за майчин език, но през 1937 г. е принуден да напусне Австрия заради аншлуса и преследването на евреите. По време на военните действия и дълго след тях живее в Англия и това се отразява на писателската му съдба, защото трудно се става известен по време на война и в емиграция, при това пишещ на чужд за страната език. Световната му кариера започва през 60-те, когато най-голямото немско издателство “Ханзер” публикува книгите му, а през 1981 г. той получава Нобеловата награда за литература и на стола на нобелистите изписва родния си град Русчук. Разбираемо, Елиас Канети не може да се идентифицира само с една страна – той има поне няколко места, в които се чувства у дома и смята за своя духовна родина и Русе, наред с Цюрих и Виена, е едно от тях.
През 1931 г. Елиас Канети пише единственият си роман “Заслепението”, но творбата му ще бъде забелязана от публиката и критиците едва след Втората световна война. Философският му труд “Маси и власт”, завършен през 1960 г., пък въплъщава онова основно произведение в творчеството му, в което той осмисля човешкото съществувание, безумието, смъртта и разнищва проблеми, свързани с властта и масовите движения. Всичките му произведения – художествена проза, театрални пиеси, есета, обаче се оказват подстъп към онзи момент в зрелостта, в който да систематизира жизнения си опит, връщайки се в детството в Русчук.
Когато човек чете автобиографията му, разбира, че Елиас Канети открива основните символи на властта и масите още в детството си – казва проф. Пенка Ангелова. – Така че мислителят, в какъвто се превръща, се създава още в тези най-ранни години в Русе и последващия опит само надгражда и осмисля преживяното в родния град.
Елиас Канети започва спомените си с описанието на града, където живееха хора от най-различен произход и само за един ден можеха да се чуят седем или осем езика. Именно в Русчук той научава българския език от слугинчетата, дошли от съседните села, там слуша разказите им за върколаците, прекосяващи заледения Дунав и заедно с тях трепери от страх, сгушил се в ъгъла на стаята, там проследява и преминаването на Халеевата комета, вълнувайки се с масите, очакващи края на света. Писателят доживява до 89 годишна възраст – на 76 той получава Нобеловата награда за литература за цялостното си творчество, характеризиращо се с далновидност, идейно богатство и художествена мощ.
Елиас Канети е европейски гражданин, роден в България – той е колкото български, толкова и немски и австрийски Нобелов лауреат, подчертава проф. Пенка Ангелова.
Снимки: Диана Цанкова и архив
Министърът на културата Кръстю Кръстев изпрати до Ернесто Отоне, помощник-генерален директор за култура на ЮНЕСКО, кандидатурата, с която дейността на българския Център за подводна археология да бъде разширена до категория 2 на Център за подводно и световно..
В галерията на Българския културен институт в Париж ще бъде представен документалния филм “Моето име е Минко”. Събитието е в сряда, 3 април, от 19:00 ч. Лентата е посветена на проф. Минко Балкански и представлява своеобразна изповед за дългия път на едно..
В Европейския парламент в Брюксел представят късометражния игрален филм "Хени. Приятелството – смисъл и спасение", съобщават продуцентите от Центъра за еврейско-българско сътрудничество "Алеф". Създателите на творбата гостуват в европарламента..
С празнична програма, подготвена от възпитаници на Българското неделно училище "Св. Св. Кирил и Методий" в Атина, приключва научният форум "Пътят на..
Реална среща поставя началото на виртуалния Литературен фестивал "Майски празнични четения", който от 2020 година насам организира Обществото за поезия и..
Европейската филмова академия (ЕФА) прие като членове нови 709 кино професионалисти. Сред тях са актьорите Мария Бакалова и Бойко Кръстанов и още 15..