Западните учени, които пишат и се интересуват от историята на България, се броят на пръсти. Затова откриването на нов ръкопис, озаглавен „Значението на България за разделянето на източното и западното християнство“, е събитие, което заслужено нарежда неговия автор, немецът Ханс-Дитер Дьопман, до имената на малкото чуждестранни учени, писали някога за България – Константин Иречек, Стивън Рънсиман, Франсис Дворник.

Трудът на немеца е открит случайно в лайпцигската библиотека от германиста Радомир Чолаков през 1992 година. Той го преснима и отнася в дома си, където остава до 2016 година. Историята, разказана от Дьопман, се развива между 860-880 година, а героите в нея са трима папи, двама цариградски патриарси и българският княз Борис І. Дьопман проследява опитите на папа Николай I (858-867) да привлече България към католицизма и сблъсъка му с византийския патриарх Фотий, който папата губи и така България продължава развитието си в лоното на православието.

Книгата е преведена от Радомир Чолаков и вече може да се открие на книжния пазар у нас.