Радикализацията отново на дневен ред в България, но в нов контекст

Снимка: БГНЕС

Тези дни в София се проведе кръгла маса на тема "Балканският ислям – бариера или мост за радикализация?". Дискусиите за радикализацията в България периодично стават чувствителни във връзка с конкретни събития. През 2016г. вниманието към нея беше повишено от приемането на Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма, от обсъждания на проектозакон за борба с тероризма и от дело в Пазарджик срещу 14 имами, обвинени в разпространяване на идеите на „Ислямска държава” с призиви за война. През 2017-а повод за дискусии по темата дадоха проблеми около финансирането на мюсюлманското вероизповедание в България. Тогава компетентните държавни ведомства избягваха да се произнасят, а експерти предупреждаваха, че е добре държавата да поеме ангажименти към мюсюлманите на своя територия, защото инвестирането в спокойни междурелигиозни отношения е инвестиция в сигурността. През 2018-а дискусиите се провеждат в по-различна обстановка. Във финална фаза е подготовката на промени в Закона за вероизповеданията, подчинени на идеята за защита на традиционните такива и елиминиране възможностите за радикализация на религиозна основа. Мюфтийството иска Мюсюлманският институт в страната да бъде официално акредитиран, за да може обучените от него свещеници да служат, без да са обект на чуждестранни мюсюлмански влияния. Сега държавата е склонна към това и самапредлага да повиши субсидиите за традиционните изповедания така, че те да се харчат за заплати на свещениците и служители на религиозните общности. И управляващи, и опозиция искат право за откриване на духовни учебни заведения да имат само православното и традиционното мюсюлманско вероизповедание. Коалицията Обединени патриоти настоява богослуженията да се извършат само от свещеници, завършили образованието си в България, или от такива, чиято чужда диплома е призната по специален ред от компетентните институции в страната. За разлика от предишни години, сега в страната няма и смущаващи прояви на радикализация. По-спокойна в това отношение изглежда и обстановката в региона, а това извежда на преден план идеи за превенция, а не за противодействие на явлението. Вниманието на експертите е насочено не само към ситуацията в България, но и към тази в съседните държави. Пред БНР посланик Валентин Радомирски, който е изпълнителен директор на Института за икономика и международни отношения, коментира, че в този момент ислямът на Балканите не е радикален и затова трябва да се разглежда като бариера, а не като мост за радикализация. Според експерта по-коректно е да се говори за "традиционен" и "нетрадиционен" ислям, а не за "радикален". Колкото до опасността от внос на нетрадиционен ислям, Радомирски смята, че тя засега е минимална, тъй като местните мюсюлмани в повечето балкански страни са интегрално свързани с местните немюсюлмански общности, а в тази интеграция е трудно да се внесе радикализъм. Подобно мнение споделя и проф. Искра Баева – историк от СУ "Св. Климент Охридски", според която "рискът на българска територия да бъдат осъществени терористични актове от радикални ислямски групировки е минимален, защото липсва критична маса от хора, способни да създадат логистична възможност за подобни действия". В подкрепа на тази теза Баева припомня, че за разлика от други държави на Балканите, в България няма местни джихадисти, които да се сражават на страната на „Ислямска държава“ в Близкия изток. Директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков смята, че балканският ислям е бариера пред радикализирането на мюсюлманите в Европа, но предупреждава, че е възможно тази бариера бързо да бъде вдигната и да се засили заплахата от Близкия изток. По мнение на Кючуков, най-сигурната бариера срещу радикалния ислям е Турция,защото, макар в нея да протича политическо утвърждаване на исляма, президентът Реджеп Ердоган се стреми да удържи контрола върху религиозната радикализация.

Още от рубриката

Управляващите се опасяват от масиран бежански наплив към България

Министрите на отбраната и вътрешните работи Красимир Каракачанов и Младен Маринов, заедно с ръководители на Гранична полиция и на Сухопътните войски, днес са в района на ГКПП-Кулата, разположен на границата с Гърция. Визитата е следствие от спешна..

публикувано на 09.04.19 в 10:59
Снимки: БГНЕС

Политически турбуленции след скандалните имотни сделки – да, но не силни

В последния ден на март ГЕРБ обяви листа от кандидат депутати, с която заедно със Съюза на демократичните сили (СДС)ще се яви на изборите за Европейски парламент. Днес България има 17 евродепутати, 6 от които са от ГЕРБ. На евровота в края на..

публикувано на 01.04.19 в 11:24
Снимки: БГНЕС

Промени в Закона за вероизповеданията породиха напрежения с Турция

Късно снощи бе съобщено, че външният министър Екатерина Захариева е наредила посланикът на Анкара в София Хасан Улусой да бъде извикан във Външното министерство по повод твърдение на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, че Анкара се е намесила..

публикувано на 29.03.19 в 12:13