Периодът от Освобождението на България до края на Първата световна война, завършила с подписването на Ньойския мирен договор през 1919 г., е изпълнен с множество загуби за страната. Освен финансовите репарации в размер на 2 250 000 златни франка, които България трябва да плати на победителите, тя губи големи части от територията си, населени с българи. Разпоредбите, записани в договора от 1919 година, отреждат Румъния да получи Южна Добруджа, а Македония да бъде поделена между Гърция и Сърбия.  На 6 ноември 1920 година, когато нейни войски окупират Царибродско, Босилеградско, Струмишко, Сърбия получава и Западните покрайнини, както и част от землището на градовете Трън и Кула. Това принуждава много българи да търсят спасение в столицата София и други български градове, далеч от граничните територии. Днес, 99 години след мрачните събития от късната есен на 1919 година, българското население, което остава в откъснатите от страната землища, продължава да отстоява своите права и да пази живи българските традиции и самосъзнание. Денят на Западните покрайнини, който от 1991 година отбелязваме на 8 ноември, е повод да насочим поглед към нашите сънародници в Босилеград, за да научим как европейската перспектива на Сърбия, която страната получи по време на българското европредседателство, ще повлияе и промени живота им.

Ние, българите, нямаме нищо против Сърбия – държавата, в която живеем, да се присъедини към Европейското семейство. Аз съм сигурен, че това ще бъде положително за всички, казвапредседателят на българското сдружение „Глас“ Александър Димитров от Босилеград. Според него обаче, безусловната и безрезервна подкрепа от страна на България може би не е най-достойната позиция, която българското правителство трябва да има. Напоследък се случват много неприятни неща. Съвсем скоро в Сърбия имаше избори за национален съвет, които бяха опорочени. Това бяха избори без избор и всичко това се случи под диктата на сръбската държава. Аз съм крайно разочарован, защото през последните няколко години политиците обичат да казват, че между България и Сърбия отношенията никога не са били по-добри. Как да им вярваме, като на практика в Босилеград това изобщо не се забелязва, или аз поне не го виждам. Не можем да си обясним и отсъствието на представители на сръбската държава, да речем, на годишнини като тази, която наскоро чествахме – 20 години Културно-информационен център, или отбелязването на годишнини от смъртта на Левски. От толкова години имаме паметник в Босилеград, на който аз все още не съм видял представител на сръбската държава редом до делегациите, идващи от България. Само с такова отношение могат да ме убедят, че нещата се променят в правилна посока.

Димитров изтъкна и заслугите на сдружението за провеждането на няколко особено важни кръгли маси в Босилеград, касаещи теми като образованието, свободата на медиите и най-вече опазването на природата в региона. Опасността от екокатастрофа там е напълно реална заради обезлюдяването на града и най-вече на околните села, което позволява строителството на водноелектрически централи и разработване на различни минни находища, които замърсят и без това оскъдното количество вода, оставащо извън обхвата на централите. Отговорните институции са сезирани многократно с писма от граждани, но засега резултат, според председателя на сдружение „Глас“, няма.

Въпреки всичко, налице е и известна доза оптимизъм, що се отнася до българските медии в западната ни съседка. Припомняме, че след серия от разговори по време на посещението на българския президент Румен Радев в Сърбия през юни, бе договорено медиите на български език в Западните покрайнини да получат средства от сръбската държава. Днес – 5 месеца по-късно, голяма част от тях са преведени, което позволява на редакциите им да продължат работа.