Проф. Костадин Бураджиев: „Връзката ученик-учител е изключително важна в нашето изкуство“

Снимка: личен архив

„Фолклорни видения“ е поетичното име на авторския музикално-танцов спектакъл, с който проф. Костадин Бураджиев отбелязва своята 60-а годишнина и 35 години от началото на творческия си път. Със същото заглавие излиза и двоен албум с негови авторски пиеси и обработки. Събитието е на 30 ноември в Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив.

Композитор, диригент и преподавател, ръководител на фолклорни състави, а в ранните си години – изпълнител на тамбура, проф. Бураджиев е получил десетки награди. Сред тях са „Златна лира“ (1994 г. и 1999 г.) и „Сребърна лира (1989 г.) на Съюза на музикалните и танцови дейци у нас. Под негово ръководство Държавен ансамбъл „Добруджа“ печели престижни награди в национални и международни конкурси, записва четири дългосвирещи плочи и шест компактдиска (издадени от SABAM, Белгия). От 2001 г. Костадин Бураджиев е професор в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в родния си град Пловдив, където преподава дирижиране на народен хор и народен оркестър. Главен диригент е на „Академичния народен хор“, с който печели златен медал и титлата „Световен олимпийски хоров шампион“ от Световната хорова олимпиада в Грац, Австрия през 2008 г., както и редица други отличия. А своята равносметка започва така:




Много съм благодарен на моите първи учители по солфеж, акордеон, тамбура – на тях дължа голяма част от успехите си. В Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка продължих професионално с тамбура при Никола Мановски, от когото научих много. Стараех се да настигна съучениците, които свиреха отдавна на този инструмент и мисля, че постигнах известен успех. Всички мои учители в това училище бяха прекрасни хора. С някои от тях и до днес сме колеги.Изключително съм признателен, че в АМТИИ имах възможност да уча при големи педагози, да контактувам с различни музиканти. В оркестъра на Академията изпълнявахме произведения от корифеите в жанра. По-късно, като ръководител на ансамбъл „Добруджа“, имах пряк контакт  с някои от тях – проф. Кирил Стефанов, Иван Вълев, Красимир Кюркчийски. От тях научих много житейски и професионални уроци. Щастие е, че ме допуснаха до себе си. Един млад човек се чувства много комфортно при такава „скъсена дистанция“ и „граби“ знания с пълни шепи.


Проф. Бураджиев е убеден, че връзката учител-ученик е изключително важна, тъй като обработването на народна музика, както и създаването на авторски произведения е занаят с много тайни, които не винаги могат да се научат от учебник.

Бях написал нещо като ученик в Широка лъка – спомня си той. – Прибрах се в Пловдив и татко ме заведе при диригента на радиооркестъра Христо Урумов, за да види творбата. Независимо, че звучеше добре и със съучениците ми го свирехме в училище, беше пълно с грешки. Още пазя този лист, който той „нашари“. След това обаче казал на баща ми да не се отказвам в никакъв случай, защото имам потенциал. По-късно беше мой преподавател по дирижиране в АМТИИ, никога няма да забравя уроците при него. Разкри ми много от тънкостите при обработка на народна музика, особено при хармонизирането, които и аз преподавам на моите студенти. Класическата хармония е неприложима, когато става дума за хармонизиране на народни мелодии. Същото е и с дирижирането на народен оркестър или хор. Има много неща, които се учат в практиката – аз ги научих от моите учители, които споменах. Това ми дава голяма свобода при интерпретирането на музиката. Не става дума само за орнаментика и ритмика, а за вертикална организация, за тънкости при безмензурните образци, звучността и още много детайли, които са строго професионални и които могат да бъдат описани, за да останат за следващите поколения.


Аз съм от Пловдив, но родът ми води началото си от Родопите, затова имам определен афинитет към фолклора от тази част на България. Дълги години работих с някои от най-добрите певци, инструменталисти и танцьори на Добруджа и музиката на тази област също ми стана много близка. Тя е много специфична, разликите между отделните хорà например е много тънка, а не всеки знае как трябва да се изпълняват. Разбира се, имам аранжименти на мелодии от всички фолклорни области.

Досега не съм си позволявал да представя цяла програма със свои обработки. Мисля, че една пъстра палитра от различни творчески почерци е по-добра от присъствието на един единствен, но сега реших да приема предизвикателството. Благодарен съм, че ансамбъл „Добруджа“ ще участва в концерта, както и ансамбъл „Тракия“. Ще бъдат представени три от големите ми музикално-танцови постановки, а също един камерен танц. Солисти ще изпълнят някои от моите песни и инструментални пиеси заедно с народния оркестър на АМТИИ, ще прозвучат и четири акапелни песни, които написах това лято за „Академичния народен хор“.