Списание „Кръг“ – част от културата на прехода

„Това, което се пише днес, не ми харесва и ми е скучно, а това, което е в моята глава ме затрогва и ме вълнува“ – е написал като млад руският писател Антон Павлович Чехов в писмо до своя издател Алексей Суворин през 1888 г. Тези думи на Чехов са избрали за своя визитна картичка група млади творци, създатели на списание „Кръг“, които наскоро със спомени отбелязаха 20 години, откакто списанието дава трибуна на свободния творчески дух.

Снимка
От литературното списание „Кръг“ (1998–2004) излизат общо 28 броя. Структурирано е като сцена-медия, концептуалната основа на чието устройство е повлияна от един тийнейджърски възглед, че около естетическата игра се крепи съдбата на света. Освен пресечна точка на литература, визуални изкуства и музикален експеримент, списанието стъпва в реалността на литературата с броеве, посветени на съвременната македонска, унгарска и турска поезия. Като част от „Кръг“ е издаден сборник с литературни текстове на Димитър Воев от култовата уейв група „Нова генерация”. Има специални издания с текстове на френските философи Ален Бадиу и Жак Дерида, на родения в Белград американски поет Чарлз Симик, на словенския психоаналитик Аленка Зупанчич и др. А днес неговите автори и преводачи са реални участници в българския национален изследователски и откривателски елит в науката, изкуството и...правото.

Снимка
Преди 20 години списание „Кръг“ се появи, за да съчетае по един безпрецедентен начин проза (или нещо като проза!), поезия, критика, културология, музика, визуални изкуства и живота на улицата. „Как ще бъде изследван „Кръг” като история в революционен формат, ситуиран на границата на 20-и и 21-ви век, ще прочетем най-малко след още 20 години“ – това написа екипът на списанието 20 години след раждането на експеримента. Сред личностите, които стоят в основата на „Кръг“ са доц. Дарин Тенев – преподавател в Софийския университет, гл. ас. Силвия Борисова, редакторът Радост Николаева, писателят Петър Вортеп и авторът на визуални ефекти Галина Димова.




СнимкаДълго време мина от началото, но всичко е много живо и е част от нас. „Кръг“ е част от това, в което сме се превърнали днес – казва Найден Йотов, един от младите автори в „Кръг“.

Името на списанието дойде на една среща в НДК, беше сряда, Радост Николаева попита какво име бихме предложили и на мен спонтанно ми хрумна да е „Кръг“. Всички приеха това предложение веднага и оттам нататък тръгнаха нещата. То се появи подобно на кръга „Мисъл“ на българските символисти от края на 19 век, и като рицарите на кръглата маса, защото при нас няма йерархия и летяхме на крилете на вдъхновението и безметежния дух на младостта. Тази атмосфера ни позволи да творим, необезпокоявани от злобната критика. Коректив бяхме самите ние помежду ни. Не толкова в смисъл на критикуване, колкото на една подкрепа, вървяхме като по въжен мост над безкрая. Аз лично се чувствах като въжеиграч на Ницше и усещах, че с всяка една крачка всъщност вървя по пътека, която ме кара да мисля все по-жадно и да търся източниците на Аз-а. Тогава не разсъждавах с философски понятия, но поривите бяха истински.

„Кръг“ не е само едно списание, то е цяло движение, а списанието е органът на движението, казват неговите автори и съмишленици. Те са имали най-различни изяви, дори на страни места. Гостували са както в затвори, така и в „Народния театър“ в София, в музеи, в галерии, заедно са пътували и в други държави. „Водеше ни нашето желание за среща, но не го правехме със самоцел, а за да се впишем в единната идея, която ни сплотяваше“ – казва Найден Йотов.

Срещите винаги бяха неочаквани, непредвидими, без предварителна уговорка и замисъл. Те не бяха израз на някаква младежка самовлюбеност и самоувереност, чрез което да предизвикаме вниманието на медиите. Ние  искрено вярвахме, че правим нещо значимо и се стараехме да даваме най-доброто, на което сме способни. Всеки беше добре дошъл в нашия  „Кръг“, имахме манифест, макар и кратък и всеки смяташе, че нещата, които другият прави, са интересни и важни за всички нас, затова се отнасяхме със специално внимание към всеки наш съмишленик.

Снимки: Гергана Манчева и личен архив
 

Още от рубриката

Изложба на скулптора Борис Гондов за дирята в живота

„Между Прокоба и Голгота” е озаглавил изложбата си Борис Гондов (р. 1935г.), който показва в столичната галерия „Контраст” свои произведения, създадени през 2018г. Майстор на естетичния пластичен израз, независимо в какъв материал и коя тема..

публикувано на 16.02.19 в 08:05

Жените, оставили отпечатък в сърцето на Христо Ботев

Описват жените, докоснали най-нежните душевни струни на гениалния поет Христо Ботев, като забележителни и одухотворени. Те са не само красиви и начетени, но и отдадени на висши идеали. Кои са те и защо остават в сянката на поета? От малкото..

публикувано на 14.02.19 в 12:46

Художничката Мая Петрова възражда старинната техника винорел

Художникът винаги намира в това, което харесва, неочаквани възможности и решения, а живописта е толкова многолика, че предлага безкрайна свобода на експериментите и фантазията. Преди две години художничката Мая Петрова се запознава със стара..

публикувано на 14.02.19 в 08:00