Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

БНР Новини

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава възможност да участва в Светата литургия.




СнимкаПечатът, използван за направата на хляб, който ще се ползва в тайнството, се подчинява на абсолютно строги изисквания – разказва гл. ас. д-р Иглика Мишкова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. – Обикновено самият печат се разделя на основни строго канонични полета, със задължително оформен кръст. В центъра присъства знакът ИС ХС НИ КА – „Иисус Христос побеждава“. Едното рамо на печата е посветено на Света Богородица, а другото рамо – на всички ангелски чинове. Без който и да е от тези символи хлябът няма как да участва в религиозното тайнство.

Като правило каноничните просфори, както и евлогичните печати (с ликове на различни светци, използвани за съответните празници), се изработват от монаси или хора, които са наясно с църковната символика. Но освен тях съществуват и домашни просфорни печати, които се използват за различни видове обредни и празнични хлябове, приготвяни вкъщи.

Хлябът, който се използва в литургията, също се нарича просфора и се замесва с квас
Голяма част от тези печати са дело на безименни пастири, които редом с останалите произведения, характерни за пастирската дърворезба, произвеждат и печати за хляб – обяснява Иглика Мишкова. – Тези печати са много по-интересни. В горната си част често са кръстове и са използвани като олтарни. Върху тях са претворени голяма част от християнските символи, но те са изключително примитивни. Интересна е и декорацията. Авторите ползват отделни цветове за попълване на пространството. Има печати, в които се изписва годината, в която е направен самият печат, много слънчеви символи, кръстове, имената на хората, на които е бил подаряван печатът и други. Всичко зависи от уменията и знанията на тези, които изработват печатите. 



За съжаление, това знание днес е изгубено. В миналото майсторите са познавали по-добре природата, прекрасно са знаели в кой период от годината дървото е подходящо за дърворезба, така че в него да има определено количество сокове, които да позволят просфорният печат да функционира по-дълго време.

Като погледнем най-старите печати в музейните колекции си личи, че майсторите им са имали достатъчно знания за дървото, познавали са много добре неговите свойства и качества и печатите са в изключително добро състояние, за разлика от печати, които са изработвани доста по-късно. Явно знанието липсва и просто е ползвано определено парче дърво, и като че това парче наистина си остава парче без душа, трудно може да се използва за качествен отпечатък и няма достатъчно трайност – казва Иглика Мишкова.

В миналото просфорните печати са били предавани по наследство, обикновено на най-големия син, а има и практики, когато счупеният от старост печат се разделял между децата в семейството, защото дори малката частичка от този печат има огромна сила. Отпечатъкът вече не е толкова детайлен и ясен, но това е достатъчно свидетелство за начина, по който хората възприемат този предмет, светостта, която те му придават. Различна е обаче ситуацията с каноничните просфори.

Самата църква е приела, че печатът е свята вещ и когато един печат започне да лепне и вече е изключително труден за употреба, той задължително би следвало да бъде изгорен, защото иначе може да бъде поруган – уточнява д-р Мишкова.

Това обяснява защо в огромна част от българските храмове и манастири няма запазени богати колекции от печати. Днес просфорни хлябове с квас се произвеждат само за нуждите на литургията от малки специализирани предприятия или от самите свещеници в някои селища в страната.



Печати за хляб продължават да функционират в много европейски страни
– казва Иглика Мишкова. – Има региони, в които знанието за просфората е останало, но тя започва да се използва като печат за масло. Дори да казваме, че просфората е поизчезнала в България, на много места все още има спомени за употребата ѝ. Понякога като научат за печатите, хората се сещат, че в някой стар долап има подобна вещ, запазена от баби и прабаби. Някои от тях ги даряват на съответния музей, други започват да ги пазят като много скъпа семейна реликва и да ги приемат като културно наследство. Защото те наистина са такова.

Снимки: личен архив и dveri.bg



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

В Атина ще покажат "Неразказаните истории на българите"

Изложба "Неразказаните истории на българите" ще бъде открита на 17 май, петък, от 18:30 часа в Европейския център за архитектурно изкуство, дизайн и урбанистика в Атина. Експозицията ще бъде представена от Център "Иван Селимински", Европейския..

публикувано на 12.05.24 в 07:15

Майски празнични четения организират българи в Сиатъл

Реална среща поставя началото на виртуалния Литературен фестивал "Майски празнични четения", който от 2020 година насам организира Обществото за поезия и литературна проза "Глаголницата" при Българския център за култура и наследство в Сиатъл...

публикувано на 11.05.24 в 08:10
Мария Бакалова (в средата) и Кейт Бланшет (втората отляво) са сред новите членове на Европейската филмова академия

17 българи попълниха състава на Европейската филмова академия

Европейската филмова академия (ЕФА) прие като членове нови 709 кино професионалисти. Сред тях са актьорите Мария Бакалова и Бойко Кръстанов и още 15 български кинодейци. Членството им в ЕФА означава, че те имат правото да гласуват за Европейските..

публикувано на 10.05.24 в 14:29