Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост.
В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства шаран. Според легендата, когато Господ разпределял света между шестима братя светци, на Свети Никола се паднали моретата и океаните. Така той е станал повелител на водата, – разказва Борис Тасев от кулинарно училище „Amuse Bouche“.
При едно от излизанията в морето на Свети Никола с неговите другари, се извила силна буря и лодката се продънила. Свети Никола започнал да се моли. После бръкнал във водата и извадил шаран. Така е според легендата, въпреки че шаранът не е соленоводна риба. С него Свети Никола запушил дупката на лодката и всички се прибрали по живо по здраво на сушата. Заради това според поверието на този ден се яде риба. Всъщност, с този празник е свързана много символика. Когато почистваме шарана, трябва да внимаваме люспите да не падат по земята, тъй като с тях ще изпадне благополучието на семейството ни. Ако настъпим люспичка, ще се разболеем. Затова пък е добре да приберем най-голямата люспа в портмонето си и тогава то ще бъде винаги пълно с пари. Поне така твърди поверието. Какво задължително трябва да присъства на Никулденската трапеза?
Традиционно се приготвя ястието „Рибник“. Това обикновено е шаран, пълнен с лук и орехи, който се увива в квасено тесто (тесто с квас) и се пече, – обяснява Борис, но пояснява, че препоръчва друга по-интересна според него рецепта:
Аз лично бих нарязал шарана на котлети. Бих го сготвил с леко карамелизиран червен лук, с малко зехтин, малко орехи. Карамелизирания лук бих сложил в една тава с малко червено вино и малко вода, отгоре шарана, и бих го оставил да се изпече.
За да бъде шаранът вкусен и сочен, първото и най-важно условие е да си изберем прясна риба, по възможност уловена в чист водоизточник.
Шаранът е дънна риба. Когато водоемът е чист, рибата не мирише на тиня, ни посвещава в тънкостите на кулинарното изкуство Борис Тасев. Освен това рибата трябва да се готви до правилната температура и не повече от необходимото време. Когато я подлагаме на по-дълга от нужното топлинна обработка, тя става на трески (суха). Различните видове риба се приготвят на различна температура, но в самото месо тя трябва да достига от 48 °С максимум до 60 °С.
Никулденската трапеза, съветва Борис Тасев, можем да допълним с постни пълнени чушки и сърми, царевица, боб, жито. И, разбира се, с обреден хляб, украсен с фигурки, свързани с морето и водната стихия, в зависимост от нашата сръчност и фантазия. В различните краища на България хлябът се приготвя по различен начин. Един от вариантите е къпаната питка. За тези, които се чудят как се прави такава пита, Борис обяснява:
Къпаната пита втасва във вода. След като се замеси тестото, се завива в тензух, който се завързва и се слага в тенджера, пълна с вода. Изчакваме, докато тестото изплува на повърхността. Това означава, че тестото е втасало.
Друга тънкост при приготвянето на питката е, че когато пипнем тестото и се образува малка ямка, после тестото леко трябва да се върне в първоначалната си форма. Това ще означава, че тестото е втасало. Ако формата не се възстанови, значи е превтасало. Когато тестото втаса, се разточва на голяма кора. Намазва се с мазнина и се навива на руло. Най-често се нарязва и парчетата се нареждат едно до друго. Това е най-лесната традиционна пита, твърди Борис. За десерт – като прекрасен завършек на вечерта, той препоръчва да пийнем чаша червено вино. А любителите на сладкото могат да си приготвят жито по традиционна рецепта – като добавим към свареното и отцедено жито пудра захар и орехи.
И в края още един важен момент, свързан с традиционната символика! Никулденската трапеза не се вдига през целия ден. Костите на рибата не се изхвърлят – те се изгарят, или се пускат в река, езеро, море, или се заравят в земята, за да не изхвърлим здравето си на боклука. А костица от главата на шарана във формата на кръст в миналото се пришивала към шапката на новородените, за да бъдат здрави.
Празник на самардалата е повод жителите на Нова Загора да излязат на улицата за да отдадат почит на най-популярната си подправка, превърнала се в нещо като туристическо лого на града. Събитието се провежда на 27 април за втора поредна година, а негови..
Външното министерство командирова допълнителни служители в консулските служби, за да се справят с нарастващите нужди на туристическия бранш от чуждестранни работници през летния сезон. Това се казва в позиция на ведомството по повод интерю за БНР на..
Царевец отново се превръща в място за пробуждане на старите традиции. В съботния ден, на 27 април, мездренското село е домакин на третото издание на "Фестивал на сапуна", който представя един типичен местен обичай, предаван през поколенията. За..
Съществува Директива, според която граждани от трети държави, получили хуманитарен или бежански статут у нас (или на територията на ЕС), могат да бъдат..
В края на седмицата слънцето ни се усмихна с усещане, че чудото предстои. Тази събота православните християни отбелязват Лазаровден, а в неделя..
Чикаго вече е в ритъма на българския фолклор. В американския град официално започна 14-ото издание на фестивала "Верея", откъдето предава специалният..