В сърцето на София, в непосредствена близост помежду си, се издигат храмове на трите религии, характерни за България – християнство, юдаизъм и ислям. В самия център на площада, който носи името му, е Катедралният храм на Софийската митрополия „Св. Неделя“. За съдбата на това духовно средище разказва дългогодишният му изследовател доц. Христо Темелски – директор на Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия. Според него църквата не е възникнала през XII в., както се е смятало доскоро:
Доц. Темелски пояснява, че когато храмът е построен във възрожденския му вид стените остават варосани.
Дърворезбарят Антон Станишев завършил иконостаса през 1865 г. Големите царски икони, които и до днес могат да се видят, нарисувал възрожденският живописец Станислав Доспевски. Запазена е и негова икона от 1857 г., чийто ктиторски надпис свидетелства, че е заплатена от софийския благодетел и предприемач Иван Денкоглу. Другите икони от иконостаса са дело на различни зографи, които поради скромност не са се подписали. След възобновяване на храма от Никола Лазаров през 1906 г. Църковното настоятелство спазарило Иван Травницки, чех по произход, преподавател в Рисувалното училище в София, да направи нов иконостас. Към него той изработва владишки и царски трон – запазени и до днес. През 1971–73 г. с благословението на покойния патриарх Кирил храмът е изографисан цялостно от колектив под ръководството на Николай Ростовцев (бел.ред. български иконописец от руски белоемигрантски произход).
За по-старите жители на столицата, храмът е известен и като „Св. Крал“, заради мощите на канонизирания за светец сръбски крал Стефан Урош II Милутин. Те са пренесени около 1460 г. в София от Софийския митрополит Силваний.
След възобновяването на храма през XVII в., когато става Митрополитски, мощите са пренесени в него и от тогава до сега се пазят тук. Поради това нарицателно са го наричали „Св. Крал“, но храмът винаги е бил „Св. Неделя“ поради факта, че централният му престол е посветен на тази мъченица – заключава доц. Темелски.
Снимки: wikipedia.org и БГНЕС
За първи път два от най-загадъчните археологически обекти в Източните Родопи бяха подробно проучени от въздуха. Български археолози заснеха скалния комплекс Харман кая до село Биволяне и старинната крепост Асара край Татул с т.нар. лидар...
След Освобождението през 1878 г. страната ни започва да се развива с темпо, което да уплътни пропуснатото през петвековното отсъствие от историческата карта на света. Млади българи завършват престижни европейски университети и донасят наученото в..
След залез слънце (17 ч.) на 22 април започва Песах - един от трите най-големи празници за евреите. Като дата празникът е променлив и настъпва след 14-ия ден от пролетния месец нисан, започващ след пролетното равноденствие при появата на първия сърп..
За първи път два от най-загадъчните археологически обекти в Източните Родопи бяха подробно проучени от въздуха. Български археолози заснеха..