Единственият оркестрион в България е съхранен в Историческия музей на Габрово

Автор:

Снимка: h-museum-gabrovo.bg
В годините след Освобождението си през 1878г. България привлича изявени европейски архитекти и индустриалци, които съдействат за бързото ѝ възстановяване. Особено значим е приносът на австрийци и чехи за промяната на облика на градовете и зараждането на българската индустрия. Пример за доброто сътрудничество между българи и чехи е и фабриката за фини вълнени платове, създадена в Габрово от индустриалеца Иван Хаджиберов. Главен техник в производството на платовете е чехът Антон Хореник. Благодарение на него в дома на Хаджиберов пристига единственият в България музикален инструмент – оркестрион, доставен по Дунава от Прага.

Това е голям автоматичен музикален инструмент, който представлява един шкаф, възпроизвеждащ звученето на оркестър, – разказва Росен Йосифов, уредник на Регионалния исторически музей в Габрово. – В него има струни, мехове и клавиши, които са задвижвани от лостова система. Той е използван в престижни салони из Централна и Югозападна Европа, но в България този е единственият известен. Инструментът е изпратен в имението на Иван Хаджиберов, което се намирало в индустриалната зона на Габрово. Доколкото ми е известно, единственото място на Балканите извън Габрово, където е запазен оркестрион, е Политехническият музей на Белград.

Неспокойният дух и желанието да експериментира и изобретява различни предмети карат Хаджиберов да проучи детайлно устройството на инструмента. Макар той да работи с пневматичен механизъм или пружина, през 1906 година индустриалецът успява да го задвижи с електромотор. Любопитен факт, свързан с оркестриона, е и този, че той впечатлява самия цар Фердинанд, който гостува в имението на своя приятел Иван Хаджиберов в нощта на 22 срещу 23 септември 1908 година. Царят е изненадан, че чува някои от любимите си музикални произведения от инструмент, работещ с електромотор, тъй като по онова време подобна „електрическа музика“ не е позната в нито един европейски град.

Уредникът признава, че експонатът се нуждае от сериозна реставрация и в момента, въпреки големия интерес на посетителите към него, той не възпроизвежда музика. За съжаление у нас няма майстор, който може да „съживи“ оркестриона и да върне предишния му блясък. Йосифов се надява, че ще открият такъв там, където инструментът е произведен – днешната чешка столица Прага. За да засвири отново са необходими между 10 и 15 000 евро, които от музея се надяват да съберат с помощта на дарителска кампания.

Още от рубриката

Салон за наивистично и интуитивно изкуство в Белоградчик

Творбите на художници, които извикват върху платното най-чистите и пасторални картини от своето детство, красят първия у нас Салон за наивистично и интуитивно изкуство. Колекцията се разполага на два етажа в художествената галерия в Белоградчик –..

публикувано на 21.06.19 в 08:00
Ибрахим от Рибново

Валерий Пощаров: Фотографията може да накара времето да спре

Винаги съм смятал, че фотографията е сравнима с поезията. Тя е поезията на визуалните изкуства, защото при нея няма толкова техника. При нея си освободен от много условности, които откриваме в други жанрове на визуалните изкуства. Там има един..

публикувано на 19.06.19 в 10:35

Владимир Димитров-Майстора – една от най-забележителните фигури в българската живопис

Картините на Владимир Димитров-Майстора е невъзможно да бъдат сбъркани с творби на друг художник. Толкова самобитен, ярък и впечатляващ с образите, които рисува, че оставя траен спомен в съзнанието. Особено характерни са женските образи от платната..

публикувано на 22.06.19 в 08:00