Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Стилиян Киров: „Търсенето никога не спира и това е красотата на нашата професия“

Снимка: личен архив
Макар и малко над 30-те, Стилиян Киров има впечатляваща професионална биография. От есента на 2017 г. е музикален директор на Illinois Philharmonic – Chicago's Southland. На такава позиция е и в още два оркестъра в САЩ. През същата година печели и първа награда на Debut Berlin Concert Competition и прави своя дебют в Berlin Philharmonic Hall.

На 17 януари, в зала „България“ Стилиян за пръв път ще дирижира Софийската филхармония. В програмата: увертюра „Леонора  3“ от Лудвиг ван Бетовен, Концерт за пиано и оркестър № 2 от Ференц Лист и Симфония № 4 от Йоханес Брамс. Солистка в клавирния концерт е Петра Холендер-Погади  – “една от най-обещаващите пианистки от своето поколение,  със завидна виртуозност и изключително сценично присъствие“ според критиките, цитирани от организаторите.

Първата репетиция (на 14 януари) със Софийската филхармония беше наистина много хубаво преживяване – чудесен ансамбъл, великолепна атмосфера на работа, душевно музициране, което е много важно. Истинска радост е да съм тук, вкъщи. Някога ходех всеки четвъртък на концертите на Филхармонията. Много невероятни спомени, много открития, много вдъхновения съм получил тук, в тази зала – споделя младият диригент

Както много деца у нас, Стилиян започва да свири на пиано в ранна възраст– едва на 5 години. Имах няколко учителки. Всички те допринесоха за изграждането ми, но най-много дължа на проф. Милена Куртева, при която учих до 13-14-годишна възраст – казва Стилиян. След това е приет в Националното музикално училище, където учи пиано и обой, а също и дирижиране при Деян Павлов.

Една от първите симфонии, които дирижирах, беше № 100 от Хайдн (известна като „Военната“) – припомня си той. Извадих голям късмет, защото учителите подкрепяха опитите ми да дирижирам „Младежкия оркестър“, както и камерния оркестър към училището. Това ми даде първи впечатления и пръв опит в професията. След като завърших училище, учих две години в Националната музикална академията. По същото време спечелих един клавирен конкурс в Париж и паралелно пътувах до френската столица, за да уча пиано. По-късно се преместих да живея в Париж и там завърших също дирижиране в Ecole Normale de Musique при Доминик Руис. След това бях асистент-диригент в Opera de Massy. В един момент моят учител ме посъветва да подам документи в най-реномираните училища в САЩ. Имах щастието да бъда приет в „Джулиард“, където завърших оркестрово дирижиране в класа на маестро Джеймс Де Прист. Когато завърших, около година бях в Ню Йорк – преподавах, свирех на пиано, на орган. Не беше лесно да си в „центъра на света“ и да търсиш работа. Спечелих позицията асистент-диригент в Мемфис, Тенеси, а след две години отидох в оркестъра на Сиатъл – един от много големите оркестри.

Там остава три години, но отново идва момент на „удобство“, което за него е знак, че трябва да промени нещо. Напуска без да има друга работа, а току-що е станал баща. За щастие, одобрен е за музикален директор на оркестъра „Симфония в До“ – Ню Джърси, където наследява известния български диригент Росен Миланов. Печели същата позиция и в Симфоничния оркестър на Бейкърсфийлд – Калифорния.


Много е приятно да правиш музика с толкова добри музиканти. Макар че постоянно пътувам и „живея в самолет“, това е много възнаграждаващо. Всеки оркестър е като отделна личност и е изключително полезно да се работи върху толкова различна и толкова хубава музика. Винаги изхождам от гледната точка, че ние търсим заедно. Мисля, че това е правилният подход. Разбира се, всеки диригент идва с някакъв образ, звук в главата си. Затова е важно да оставяме съзнанието си открито за това, което чуваме. Чуваш и реагираш – изключително важно качество, което трябва да се развива. Например аз си представям дадено соло по определен начин, но изпълнителят, на когото е поверено, го свири по различен, но много по-добър начин. Е, няма да го променя, само защото съм имал друго в главата си преди репетицията.

Наистина, когато стане „прекалено удобно“, трябва да се търсят нови посоки. Но по-важно е да се насладиш в пълна степен на възможността да работиш с отлични музиканти там, където си в момента. Аз се намирам точно на такъв етап сега – да правя музика, да се развивам като артист. Както Бърнард Хайтинк, един от моите най-уважавани ментори, каза, търсенето никога не спира. Това е красотата на нашата професия. Защото колкото и добре да познаваш произведението, което изпълняваш, винаги откриваш нещо ново.

Още от категорията

"На многая лета"– концерт на Софийския камерен хор "Васил Арнаудов“

През 2024 г. Общинският културен институт Дом на културата "Средец" в София чества 50 години от създаването си – повод, който съставите към Дома отбелязват с поредица от събития. Сред тях е концертът на Софийския камерен хор "Васил Арнаудов" на..

публикувано на 24.04.24 в 11:35

"Приказка" на P.I.F. с нова версия

Нова и силно емоционална версия на легендарната си песен „Приказка“ ще представят музикантите от група P.I.F. Емблематични имена от българската поп-сцена са сред изпълнителите, които участват в новия запис. Така, вместо с гласа на отишлия си без време..

публикувано на 24.04.24 в 10:15

"Аз и ти" - Дует Мания

Дует Мания е тук с нова песен, този път в сътрудничество с Диян Савов - DJ Dian Solo. Даниела Петкова и Юлия Димитрова са две сестри, израснали в семейство на музиканти. От малки се насочват по пътя на музиката, като Даниела свири и на саксофон. От..

публикувано на 21.04.24 в 10:15