Опитите да разкажем историята на Българското национално радио през годините са много, но в стремежа си да я представим синтезирано подминаваме интересни детайли, които биха заинтригували всеки, който се интересува от миналото на нашата страна. В своята история Националното радио устоява на множество промени, преобразили България многократно през последните осем десетилетия.
За начало на радиоразпръскването в България се смята построяването на 50-ватов радиопредавател от високообразования техник инж. Георги Вълков през 1929 година. Желанието на ентусиастите от радиолюбителския съюз „Родно радио“ да създават радиопрограма е подкрепено от държавата, която им позволява да използват пристройка към сградата на ъгъла на столичните улици „Московска“ и „Бенковски“. Скоро обаче става ясно, че наличната техника е недостатъчна, за да бъде достигната по-голяма аудитория и екип родни инженери се заема със задачата да създаде по-мощен предавател. Проблем се оказват и условията на работа, тъй като екипът на програмата се увеличава, а сградата скоро се оказва тясна. Затова с разрешение на държавата, радиолюбителите се преместват и заемат цял етаж от сграда на улица „Московска“ №19.
В периода 1938-1941 година освен с нова техника, радио служителите се сдобиват и с много по-голяма сграда, намираща се на сегашния адрес на институцията – бул. „Драган Цанков“ №4.
По онова време оттам започвала вилната зона на София. След бомбардировките над столицата по време на Втората световна война, които поразяват и новопостроената сграда, започва бързото ѝ възстановяване. Оказва се обаче, че общата ѝ площ от 2300 кв. м. не е достатъчна. В края на 60-те години тогавашният председател на Комитета за радио и телевизия Тодор Стоянов, започва да търси изход от възникналия проблем. За решаването му помага арх. Георги Стоилов, който по същото време е кмет на София. В спомените си архитектът споделя:
За първи път два от най-загадъчните археологически обекти в Източните Родопи бяха подробно проучени от въздуха. Български археолози заснеха скалния комплекс Харман кая до село Биволяне и старинната крепост Асара край Татул с т.нар. лидар...
След Освобождението през 1878 г. страната ни започва да се развива с темпо, което да уплътни пропуснатото през петвековното отсъствие от историческата карта на света. Млади българи завършват престижни европейски университети и донасят наученото в..
След залез слънце (17 ч.) на 22 април започва Песах - един от трите най-големи празници за евреите. Като дата празникът е променлив и настъпва след 14-ия ден от пролетния месец нисан, започващ след пролетното равноденствие при появата на първия сърп..
За първи път два от най-загадъчните археологически обекти в Източните Родопи бяха подробно проучени от въздуха. Български археолози заснеха..