Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Чуждите инвестиции в България не достигат, а българският капитал инвестира в чужбина

Чужди компании, произвеждащи авточасти, са разкрили над 20 000 работни места в България.
Снимка: dnevnik.bg

През миналата година чуждите инвестиции в България са намалели според предварителните данни на Българската народна банка към ноември 2018 г. с над половин милиард евро и са достигнали доста скромната сума от около 800 млн. евро. В същото време български компании са изнесли и инвестирали в чужбина около 280 млн. евро. Салдото очевидно е доста тревожно и дава повод за анализ и вземане на мерки за насърчаване на капиталовложенията от чужбина, което отбелязатези дни и президентът Румен Радев. Министърът на икономиката Емил Караниколов обаче е сигурен, че инвестициите в България не падат и подкрепя тази теза с аргумента, че през 2017г. е имало 31 проекта за инвестиция клас А на стойност 311 млн. лв., докато през миналата година сертифицираните проекти са били 28, но за 850 млн.

България се превърна в последно време в един от най-значимите в света поддоставчици на части, възли, агрегати и устройства за автомобилната промишленост. Над 100 са чуждите фирми от този бранш, които са се установили в страната. Публично и на хартия властите правят всичко, каквото трябва за тези инвеститори, които осигуряват прехраната на десетки хиляди българи с неособено висока квалификация и доста ограничени компетенции, каквато е евтината работна ръка в повечето български области и каквато най-често инвеститорите търсят. Но има и такива, които след известно време в България се отказват от първоначалните си намерения. Така например канадската ALC наскоро затвори и трите си завода за автомобилни тапицерии за BMW и MINI в България, оплаквайки се от липсата на работна ръка. Решение да продаде активите си в няколко страни от Централна и Източна Европа, вкл. България, оповести преди месец норвежкият собственик на един от най-големите телекоми в Европа – Telenor. Подобни действия предприеха в банковия сектор мощната френска банка Société Générale и гръцката Piraeus Bank. Засега интересът си към България запазват многобройни международни компании за аутсорсинг и кол-центрове, които обаче освен пари за заплати и за наем на офиси, не влагат нищо съществено в икономиката на страната.

На този фон се наблюдава едно сравнително ново явление в българските делови среди – инвестициите на българския бизнес в чужбина. Те предизвикват нееднозначни реакции, защото на практика става дума за бягство на български капитали от страната, но пък от друга страна това е възможност за нови, по-големи печалби, които в една или друга степен и форма се връщат в страната-майка.

Специално внимание наблюдателите оказаха в последно време на две сравнително големи български задгранични инвестиции. Известният български бизнесмен и мажоритарен собственик на един от трите големи телекома в страната Спас Русев закупи контролния пакет акции във втория по големина мобилен оператор в Албания – Теlеkоm Аlbаnіа. Стойността на сделката е около 50 млн. eвро. Още по-любопитно е, че този български инвеститор не крие намеренията си да придобие и други телекоми в региона на Югоизточна Европа и Балканите. Друга голяма сделка на български инвеститор се случи в Молдова, където обединен холдинг „Доверие“ пое контрола над втората по-големина банка Моldіndсоnbаnk. Цената на сделката не бе публично оповестена.

Дали трябва да вярваме на предварителните данни на БНБ или на уверенията на правителството, че спад на чуждите инвестиции в страната няма, в крайна сметка не е толкова важно. Важното е, че колкото и да са, чуждестранните инвестиции в България не достигат, а без тях тя няма как да догони в приемливи срокове по-развитите страни в ЕС.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Над 1/5 от българите живеят под прага на бедност

Линията на бедност в България през 2023 г. е 637,92 лв. Година по-рано показателят е бил 525,92 лв., обяви Националният статистически институт. При последния размер на линията, под прага на бедността са живяли 1,3259 млн. българи, или 20,6% от..

публикувано на 26.04.24 в 14:06
5 блок на АЕЦ

АЯР лицензира ядреното гориво на "Уестингхаус" за АЕЦ "Козлодуй"

Агенцията за ядрено регулиране издаде разрешение на АЕЦ "Козлодуй" за поетапен преход към нов тип ядрено гориво RWFA за V блок, произведено от "Уестингхаус". Процесът по преминаване към новия тип гориво ще продължи четири години. От агенцията..

публикувано на 22.04.24 в 14:30

Служебният премиер приветства Софийската среща на Виенския икономически форум

Ние сме гаранция за стабилност в региона, казва в своето приветствие към "Виенския икономически форум – Софийска среща 2024" служебният премиер Димитър Главчев, предава БТА. Изправени сме пред предизвикателства, които са последици от пандемията и..

публикувано на 22.04.24 в 11:31