„Бялата птица” на изкуството в залите на Двореца

Когато даряваш кръв за медицинска операция, това е жест за спасяване на човешки живот. Когато на институции като Националната галерия се даряват предмети на изкуството – това е принос за увековечаване на българския дух и неговата творческа енергия, за духовното единение на творци и публика от различни епохи и националности. Такива размисли внушава откритата в Националната галерия – Двореца изложба „Дарения 2015-2018”.



Както сподели директорът на галерията Ярослава Бубнова, идеята за изложбата възникнала миналата година по повод едно дарение на световно известния американски фотограф, работещ в Южна Африка, Роджър Балън. Оказва се, че за последните 4 години колекцията на Националната галерия се е обогатила с 360 творби, дарени от 44 физически и юридически лица. Постъпленията са главно от български и чуждестранни институции, фирми и частни колекционери, от художници и техните наследници, от ценители. Да подариш, това е все по-рядък жест а да подаряваш нещо на една обществена институция, на една държавна галерия, означава да подаряваш на толкова много хора, почти на всички, каза г-жа Бубнова.

Един от видните дарители е Румен Манов, историк, галерист и колекционер. На изложбата е представена подарената от него творба на големия ни възрожденски художник Димитър Зограф (1796-1860) „Богородица живоносен източник” (1849). През 2017-а г-н Манов бе обявен за „Будител на годината”. А буквално преди дни е направил още едно дарение – от три старинни икони – на Музея за християнско изкуство. Какво го мотивира?

Отговорът не може да бъде еднозначен, каза дарителят.

Просто, стига сме изнасяли, нека да внесем малко. Нека да запазим част от паметта на България...това са неща, свързани с българщината, с нашата духовност. Понякога, с течение на времето може би, човек стига до един момент, в който казва, че единичната радост не е пълна радост, ако не сподели с хората.

Дарителството в България води началото си от управлението през 852-889 година на княза-покръстител на християнска България Борис I. Особено голям е подемът на това благородно дело през Българското Възраждане. Със средствата, осигурени от ктитори, са изградени и украсени множество църкви и манастири. За това мрачно, но и духовно просветлено време напомня още една творба от изложбата – „Богородица Кикос и светци” (1797).

Димитър Зограф , „Богородица живоносен източник”, дарение от Румен Манов.  Неизвестен автор, „Богородица Кикос и светци”, дарение от Дора Генова Гаджева.
СнимкаВ изложбата са включени около 50 творби, които в по-голямата си част са рядко или за първи път показвани пред публика. Тя е стилово и жанрово разнообразна: има икони, живопис, графика, скулптура, инсталация, обект. Това са произведения на различни поколения художници, които оставят трайни следи със забележително присъствие в света на изкуството – каза кураторът на изложбата Боряна Вълчанова.

От българските класици са представени художници като Цено Тодоров и Васил Бараков, скулпторите Иван Лазаров и Любомир Далчев. Показани са творби на модерни автори като Иван Б. Иванов, Захари Каменов, Иван Димов, Чавдар Петров. Сред световните имена се открояват космополитният българин Кристо (Христо Явашев) и съпругата му Жан-Клод, а също и предизвикателният фотограф Роджър Балън. Нашият регион – Балканите – е представен и от турската художничка Айнур Пехливанлъ.

Чавдар Петров (1955), „Дунавски нощи” (2014), дарение от автора.
Междувременно даренията продължават. При откриването беше обявено първото дарение от колекция „Светлин Русев“, направено от наследниците на големия художник – дъщерите му Ралица и Милкана Русеви. Това е гипсовият оригинал на скулптурата „Пак на война” от Иван Лазаров. Творбата скоро ще може да бъде видяна в залите на Националната галерия.

Бих нарекла тази изложба „Разказ за бялата птица – каза още Боряна Вълчанова. Защото дарителството е бялата птица в нашия художествен живот, извисила се в ценностната скала на обществото. В българската митология Бялата птица, или бялата лястовица, е символ на надеждата, на доброто. И тук имаме надежда, защото все повече хора помагат на другите да обикнат изкуството, да се радват на животворните му лъчи.

Снимки: nationalgallery.bg, БГНЕС и Венета Павлова

Галерия