Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Стефан Пелев – единственият българин, участвал в политическия живот на Шотландия

Снимка: личен архив

„Не всеки, който скита, е изгубен“, казва британският писател Джон Р. Р. Толкин и е прав, тъй като, макар често да не знае какво го очаква, всеки човек иска да преживее поне едно приключение в живота си. Пътят на Стефан Пелев започва от родния му град Русе, където завършва своето средно образование пети по успех от цялото училище. Докато е ученик, участва и печели призови места в множество олимпиади по история и география.

И така, „увлечен в неговия бяг“, той върви по пътя „додето стигне друг голям, събрал пътеки и мечти“. Но за разлика от хобита Билбо Бегинс (авантюрист по стечение на обстоятелствата)от фантастичната поредица на Толкин, Пелев добре знае накъде да поеме и какво иска да му се случи. Избира да замине за Шотландия, където е приет да учи бизнес мениджмънт и международни отношения в университета на Абърдийн. Той попада в една от малкото квоти, предназначени за студенти от Източна Европа. Що се отнася до броя на българите в Шотландия, Стефан посочва, че макар да няма официална статистика, те са между 40 и 50 000 души, концентрирани в пет големи града: административния център Единбург, Глазгоу, Абърдийн, Дънди и Инвърнес. За да се издържат, те работят различни непрестижни професии като сервитьори, пикола или касиери, какъвто е бил и самият той. Животът в Обединеното кралство крие някои специфики, които е добре да се знаят от всички, пожелали да преследват мечтата за по-уреден и щастлив живот на Острова, споделя Пелев:

Особеностите са много, защото културата в Шотландия и във Великобритания изобщо е много различна от нашата – казва Стефан и продължава: Ние сме един южен народ, който е свикнал да живее по-освободено и да е по-гъвкав, докато северните народи са по-дисциплинирани. Също така има много законови препятствия, които доста българи не знаят. Има много хора, които отиват там, за да  търсят препитание и по-добър живот, но не знаят, че трябва да се регистрират в Националното осигурително бюро. Там те получават един номер – National insurance number, който е задължителен, за да можеш да започнеш работа легално. Ако го нямаш, работиш в сивия сектор.

Макар да имат различни разбирания и правила от тези на източноевропейците и трудно да им се доверяват, шотландците допускат изключения, ако кандидатите за даденото място докажат, че са достатъчно компетентни. Шансът лично да се увери в това се усмихва и на Стефан Пелев, когато разбира, че депутат от Абърдийн търси свой стажант. Българинът е избран за длъжността след интервю, изпълнено с всевъзможни въпроси, както за историята на Шотландия, така и за целите и развитието му оттук нататък. Постепенно, подпомагайки дейността на депутата, той се присъединява и към неговата Шотландска национална партия. Какви са нейните история и цели, научаваме от нашия сънародник, допуснат да бъде неин член:

Тя набира популярност в края на 90-те години, когато през 1999 парламентът в Лондон гласува акт, който позволява на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия да имат свои национални парламенти, наречени национални асамблеи. Като автономни области, те получават и лимитирани права. Това позволява на шотландската идентичност да започне своето възраждане, което е много интересен процес, а шотландците започват да преоткриват своя език. Малко хора знаят, че местният език в Шотландия, преди английския, е шотландски келтски.

Относителната автономия, която получава от Лондон, дава възможност на Шотландия да се разграничава от някои решения по определени въпроси, взети в Уестминстър. Най-отявленият пример за различните гледни точки, които имат управляващите в Лондон и Единбург, бяха резултатите от референдума за Брекзит, в който 62 процента от шотландците гласуваха за оставането на Обединеното кралство в ЕС. Остава въпросът какво ще се случи с българските граждани на територията на Великобритания след 29 март – датата за Брекзит, която премиерът Тереза Мей категорично определи, въпреки разногласията с Брюксел. Този въпрос все още няма еднозначен отговор. Според Стефан, период на адаптация със сигурност ще има както за българите, живеещи на Острова, така и за онези, които тепърва пристигат. В свои изказвания българският външен министър Екатерина Захариева нееднократно заяви, че всички наши сънародници, живеещи на територията на Великобритания, както и британците, пребиваващи у нас, трябва да бъдат пререгистрирани. Що се отнася до краткосрочните пътувания от и до Обединеното кралство, британският посланик в България Ема Хопкинс, увери, че те ще се осъществяват без виза, но ако планират да останат повече от 3 месеца, гражданите на ЕС трябва да подадат документи за разрешително за престой.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Засилени мерки и дронове за дербито "ЦСКА-София" - "Левски" на 27 април

Засилено полицейско присъствие в столицата планират от МВР за последното за сезона дерби ПФК "ЦСКА - София" -  ПФК "Левски", което ще се проведе на 27 април на Националния стадион "Васил Левски" в столицата. Ще бъдат използвани и дронове по..

публикувано на 26.04.24 в 16:01

Тревожни данни на ООН за употребата на алкохол и цигари сред учениците

13% от момчетата и 11% момичетата на 11-годишна възраст в България са пушили поне една цигара за последните 30 дни, съобщи БГНЕС, като се позова на доклад на ООН за здравословното поведение на децата в училищна възраст. 17% от момчетата до 13 години..

публикувано на 26.04.24 в 14:27

Бежанците – малка, но важна част от търсещите работа в България

Съществува Директива, според която граждани от трети държави, получили хуманитарен или бежански статут у нас (или на територията на ЕС), могат да бъдат наети на работа без никакви други разрешителни. Само с този документ за статут, получен от..

публикувано на 26.04.24 в 12:15