Седмица преди православния Великден българите празнуват Цветница. Този ден бележи началото на най-скръбната, но и най-наситена с духовни послания седмица в живота на вярващия християнин – времето, в което Христос приема страданието и кръстната смърт, за да изкупи греховете на човечеството и чрез своето възкресение от мъртвите да му дари надеждата за спасение. Според евангелските текстове Христос влиза на ослица в Ерусалим, посрещнат от хората с маслинови, палмови и лаврови клонки, приветстван с възгласи "Осанна". На Цветница в храмовете българите държат в ръцете си осветени върбови клонки, по аналогия на палмовите клонки – вайи, с които е бил посрещнат в Ерусалим Иисус Христос. Осветяването на върбичките се извършва на всенощното бдение в събота вечер. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве. А на сутринта според старите български обичаи над портите на всяка къща се закачва върбов венец. В различните български региони Цветница се нарича също Връбница или Вайя, а също и Куклинден. На празничната трапеза се разрешава риба, но основното са постните ястия. На много места се правят и питки във формата на цветя.