Белозем почита щъркелите си с фестивал

От край време в пловдивското село Белозем имало едно дърво, което протягало клоните си все по-далеч, та да им бъде уютен домът на щъркелите. Ала след Първата световна война този исполин, чийто ствол не можели да обхванат двайсет човешки длани и не се огъвал под напора на двайсет щъркелови гнезда, бил отсечен. А птиците продължили да се връщат в селото. До ден-днешен щъркелите свиват кът по високите покриви на църквата, училището, читалището, стълбовете.


Белият щъркел е толкова на почит в Белозем, че си има музей и фестивал.

От векове един наш добър съжител намира подходящо място за гнездене, за създаване на поколение, за живеене в синхрон с хората покрай мочурливите места около река Марица – обяснява кметът Иван Тачев. – Земеделската култура, която столетия наред се отглежда тук, е оризът. Затова и щъркелът като водолюбива птица, която се храни със змии, жаби, гущери, насекоми, е привлечена от оризовите полета.

На 18 май белоземчани ще поставят себе си на заден план, за да се порадват и благодарят на белия щъркел, който всяка пролет им носи радост, късмет и любов. Четиринайсетият фестивал ще премине под знака на развитието на екологичен туризъм. Посетителите ще разгледат изложбата на селата от мрежата „Европейско село на щъркелите”; ще научат как се създава ферма за калифорнийски червеи и био градинка с билки; ще надникнат в дневника на децата за птиците, избрали за свой дом покрива на училището; ще си направят снимка с белоземско щъркелово семейство.


Новото е, че организирахме международен конкурс за най-добра детска рисунка на тема „Животът на един щъркел” – разказва Иван Тачев. – Селото ни е едно от населените места с най-много художници и трима от тях ще определят победителите. Замислили сме и други интересни неща:екологичен превоз от две каручки с конски впряг ще отвежда до влажната зона и до местата, където щъркелът се храни, а на щандове ще се продават местни оризови специалитети, прясно домашно сирене, домашна ракия, домашно вино. Но всичко това не е с цел търговия, а просто да покажем какво произвеждаме. Чисто е нашето село и въпреки че имаме толкова развита индустрия, щъркелът стои при нас. А птицата е индикатор за съхранена природа, за добро място за живеене.


Освен организацията „Зелени Балкани”, за щъркелите се грижат и учениците от основното училище в селото. Децата записват кога пристигат и отлитат птиците, отскоро предават и онлайн живота на едно щъркелово семейство, след като успяват чрез благотворителни щандове да купят компютър и камера.

Най-важната задача за нас, възрастните, е да възпитаме децата в хармония с околната среда – казва кметът. – А също да им предадем знанието, че без природа, без животни няма как да живеем, тъй като всички сме рожби на планетата Земя. Много често щъркелите стоят на два-три метра от децата в парка на основното ни училище. Птиците слизат по тревата, търсят си своите неща и не бягат, защото никой не ги закача.


В момента в Белозем се изгражда Музей на белия щъркел с помощта на германската фондация „Евронатур”. Така на едно място ще бъдат събрани експонатите, посветени на птиците, ще има също информационен център и туристически пътеки.


Имаме влажна зона „Кисимови дупки” – един оазис в Тракийската низина, където можеш да нощуваш с каравана и да видиш много защитени видове водни животни и птици
– разказва кметът. – Също така имаме етнографска сбирка, две прекрасни църкви – католическа и православна, имаме маршрут, по който може да се види щъркелът къде се храни. В този проект дори ще бъдат финансирани няколко велосипеда на разположение на туристите.

Някога Белозем се е наричал Герен кьой – влажно, мочурливо място. „Белотата” в името му пък дошла от цвета на засолените заради влагата почви. Но който веднъж е стъпил в Белозем, зад прозаичността на обяснението е провидял да наднича червен клюн, любопитно око и бяло щъркелово крило.

Снимки: личен архив и kisimovidupki.com